| Пандемията от COVID-19 разкри мащабите на катастрофата в България и Румъния | ||||||
| ||||||
Д-р Каталин Думитраску е останал. Той работи в отделението за спешна помощ в румънския град Александрия на 80 км югозападно от Букурещ. Болницата е единствената в целия окръг, в която могат да се лекуват и тежко заболели от Ковид-19. Но и там не достигат специалисти - заети са само пет от 12-те позиции за лекари в спешната помощ. "Тоест имаме седем лекари по-малко от необходимото. Лекари, които не ни достигат. На дежурство един лекар обслужва до 200 пациенти - това е реалността тук", казва Думитраску. Недостиг също и на медицинска техника Основният проблем: повечето колеги на д-р Думитраску са напуснали Румъния. Според него това е разбираемо: "Особено в по-малките клиники оборудването не е достатъчно". Румъния и България - двете най-бедни държави в ЕС - от години страдат от остър недостиг на лекари. Повечето са заминали за Германия или за други страни от ЕС. От 2007 година досега над 53 хиляди лекари са напуснали двете страни. Медици в пенсионна възраст В Румъния в момента има само 1 000 интензивни медици - за страна с 19 милиона население. Още при първата вълна на пандемията председателят на румънското Дружество за интензивна медицина професор Дорел Сандек предупреждаваше, че положението е драматично. Актуалният брой интензивни медици обхваща и лекарите в пенсионна възраст, които обаче не могат да работят в рисковия сектор с коронавирус. Ще рече, че в интензивните отделения на клиниките на практика работят дори по-малко от споменатите хиляда специалисти. Драматично е и положението в България - и там интензивните медици са малко, а някои от тях отпадат от работа в продължение на дни, тъй като се заразяват. Междувременно българското здравно министерство призова студентите последна година медицина да се свържат с отделенията за лечение на Ковид-19 в болниците, за да помагат на персонала като доброволци. Може ли обезщетение да помогне? За да спре изтичането на лекари към Европа, Сандек предлага ЕС да въведе задължението за плащане на обезщетение. Разбирай: държавите, за които заминават лекарите, да плащат за всеки приет от тях специалист такса на румънската държава. "Толкова солидарност в рамките на ЕС би трябвало да е възможна", убеден е професорът. Според него, с тези средства биха могли да бъдат увеличени лекарските заплати. Но също и лекарите би трябвало да бъдат стимулирани да останат, допълва д-р Думитраску. Защото той е наясно, че който веднъж замине, повече не се връща. Недостатъчно интензивни легла Две трети от интензивните легла в Румъния са заети, а броят на пациентите, които имат нужда от лечение, продължава да расте. "Вече имахме случай пациент да изчака да се освободи легло, за да бъде приет", казва д-р Думитраску. Той уверява, че малкият екип в спешното отделение на болницата в Александрия няма да издържат дълго на огромния натиск. Преди две седмици медицинският персонал е провел предупредителна стачка. Работата обаче не е била спирана, за да не се застрашава животът на пациентите. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 14983 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2498 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Pandemiyata-ot-COVID-19-razkri-mashtabite-na-katastrofata-v-Bulgariya-i-Rumuniya-1015094
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.