Вече е поставен уникалният паметник на моториста във Варна | ||||||
| ||||||
Идеята на монумента е да бъде въздигнат живота в култ и да напомня на всички, че той е безценен и трябва да го пазим. Проектът е на двама архитекти-мотористи, Стефан Коев и Мартин Боев. Той среща подкрепата на главният архитект на Община Варна Виктор Бузев и комисията по естетизация на градската среда. Внушителен и наситен с много символика, така накратко може да бъде описан монумента. Основата на паметника е от 50-сантиметров бетонен фундамент, облечен с черен гранит. Върху него е монтирана 3-метровата скулптора, изработена от листов материал с дебелина 40 мм. Скулптурата представлява геометрична фигура, в която има изрязан във формата на крило отвор. Пред Българска мотоциклетна медия авторът на идейният проект арх. Стефан Коев казва: "Търсената символика е душата на загиналия моторист. Скулптора олицетворява онзи много кратък миг, 1-стотна от секундата, в която душата напуска този свят и отлита. Изразява и динамиката на движение, прекъсването на живота и невъзможността за връзка между живите и мъртвите. Геометричната фигура е в черно, а материалното крило в сребристо, за да олицетворява деня и светлината. Ориентирана ев посока запад, за да се вижда през нея залезът на слънцето". Довършителните работи по скулптурата продължават и официалното откриване ще бъде на 6.06.21г. Средствата за изграждането на композицията вече са събрани, допълни Милен Милчев. Всички средства, които останат след цялостното изграждане, ще бъдат дарени за благотворителна кауза. На своите събратя, които вече са в невидимото, мотористът-поет Красимир Симеонов посвети поема. БУРЕНОСЦИ (на загиналите наши братя и сестри) ... и така до края ще продължаваме да изживяваме всеки свой ден като последен – със сърца в пламъци, с души във вечността! Защото това е нашият начин да се докоснем до Свободата. Така Пътят ни се превръща в онази Планина на Преображението, чийто връх трябва да изкачим. А изминалите дни и разстояния нямат никакво значение, защото е важен шепотът на вятъра. Вятърът, който се носи с нас, потапя ни в незабравимите си ухания, въздига ни и сбъдва детските ни мечти. Какво друго имаме в този изпепелен свят? Нищо друго! Само буреносните си сърца, които се сливат с хоризонта и постепенно чезнат в полета си към безкрая... Красимир Симеонов |