След смъртта заради дълго чакане във Враца: Още хора сигнализираха за забавена помощ | ||||||
| ||||||
Един от тях е на възрастна жена и нейния син за търсенето на помощ в три болници. През октомври майката на Атанас претърпява тежка травма и е с раздробена бедрена кост. Близките ѝ търсят помощ в столична болница. "Отне повече от 2-3 часа, а аз бях санитар, да я бутам по кабинетите, да чакаме на опашка“, разказва Овчаров. Нейният случай не е животозастрашаващ. Затова според стандарта за спешна помощ е с код жълто – пациентът е с потенциална опасност за живота, а увреждането може да прогресира. Времето за преглед и терапия е до 30 минути. На входа на всяко спешно отделение трябва да има триажен екип, който да определи доколко спешен е един пациент. Ако той е определен с код червено, това означава, че трябва да бъде вкаран в шокова зала до 1 минута. Триажът се извършва от минимум един спешен медик, който е лекар, медицинска сестра или парамедик. Ти си в една ситуация, в която, ако сам не се справиш, няма кой да ти помогне, да ускори нещата, допълва синът на болната жена и уточнява, че са чакали около 4 часа. Въпреки това Атанас е благодарен на лекарите, че спасяват живота на майка му. Медици обаче признават, че стандартът се спазва много трудно – няма кадри и организация. След трагичния случай във Враца лекари и пациентски организации настояват за спешна реформа в Спешната помощ, за да не загиват нелепо пациенти. Днес здравният министър Асена Сербезова разпореди проверки във всички спешни отделения. В страната те са повече от 30. Медици с дълъг стаж в системата разказват, че отделенията са малко. В тях няма триажни зони и нямат достатъчно персонал, за да отделят сестра или парамедик, които бързо и адекватно да преценят как да помогнат на пациента, предава bTV. На практика от 5 години няма триажни протоколи как стъпка по стъпка да се реагира без фатални грешки като тази от Враца. |
Още по темата: | общо новини по темата: 21 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/4 ] следващата страница |