Милко Божков и Борис Христов - "Салонът на природата" в Градската художествена галерия - Варна | ||||||
| ||||||
За пръв път във Варна ще бъдат представени всички работи на Милко Божков, създадени по фотографии на колекционираните от поета Борис Христов камъни. На целия първи етаж на художествения музей ще бъдат разположени акварелите, рисунките и живописните платна от проекта. Включен е и един знаков исторически паралел - артистично свидетелство за датиращия отпреди 40 години интерес на Милко Божков към стиховете на Борис Христов. Това е творбата “Триптих по Борис Христов", 1982 г., темпера, туш, картон, 55х152,5 см, Инв. №202, собственост на ГХГ-Варна. В тази ранна цветна рисунка ще открием прочутите редове на Борис Христов: “Аз пристигнах, аз съм Мария, жената на всички мъже и на мъртвите даже." Изложбата представя изкуствоведът Румен Серафимов, уредник в ГХГ - Варна: "Салонът на природата“ на Борис Христов и Милко Божков е безусловно културно събитие от най-висша категория, което имаме привилегията да представим в ГХГ-Варна. Отдавнашно е творческото партньорство между двамата големи артисти, които са намерили своята духовна Аркадия далеко от суетата, конфликтите, интригите и предателствата, за да живеят в хармония със себе си, с природата и изкуството. В следмодерните времена на свръхтехнологично развитие, в които видяхме и почувствахме "загубата на човечност“, изкуството на Милко Божков и Борис Христов е човечно и твърде дълбоко достига до най-фините сфери на душата. В тоталната симулативност на днешното общество, то е истинско и носи етически и човешки истини. В екзистенциалния хаос, безсмислие и деградация поетичният му и визуален свят предлага благородни и хуманни смисли, гради мъдри, ясни и универсални представи. Във вездесъщата "жизнена спонтанност“ (според Хосе Ортега и Гасет), завладяла съвременната култура, Милко Божков показва рядко срещана хармония между емоционалното преживяване и рационалното мислене в акта на създаването, между артистичния импулс и спокойното градене на формата. В преситената с виртуална реалност и всякакви спекулации образна среда, той съхранява все по-ценното ръкотворно и сетивно отношение към пластическия език, запазва класическата картинност с всичко трайно и красиво в нея, изгражда "скъпоценна“ живописна материя, която носи радост и наслаждение от всяка мазка и линия, от всеки артистичен жест. На фона на съвременния визуален маниеризъм у нас, в който самоуверено шества външноефектната, но повърхностна и в повечето случаи празна, инфантилна игра с концептуални конструкти, Милко Божков носи светлината на висококласично художествено "вчувстване“ в същността и образния живот на един богат интелектуален и душевен свят. С безмерната си дарба и забележителна ерудиция Милко Божков и Борис Христов са способни да създават висококултурно изкуство, в което с удивителна мъдрост смесват, съпоставят и интерпретират времена, култури, естетически, морални и философски категории. В него, с неизчерпаемите преображения на формата те сякаш събират разпилените, но все още живи територии и оцелели свидетелства на чистия, универсален дух. Затова, когато съзерцавам изкуството на Милко Божков и поезията на Борис Христов, неизменно се връщам към онази красива, мистериозна фраза: Et in Arcadia ego! , което означава – "И аз бях в Аркадия!“, споделя Румен Серафимов. Издателят Методий Петриков е осигурил колекционерски авторски екземпляри, изпълнени като висококачествен принт в два формата: 30.5 х 36.6 см и 61 х 71 см. Има и ограничен брой книги на преференциална цена за времето на изложбата. Книгите ще могат да се закупят от Градската художествена галерия - Варна. Изложбата “Салонът на природата" ще бъде открита в 18:00 на 5 май в Градската художествена галерия "Борис Георгиев“ - Варна, и ще остане експонирана до 3 юни 2022. Борис Христов в проекта: з а к а м ъ к а Всеки камък е белязан по рождение като завършена творба... Работата на художника в Салона на природата е – търпеливо да извае постамента. з а с л о в о т о Написано е всичко в други времена от дъждове, които знаят правописа... И днешните валят единствено, за да поддържат свеж синтаксиса и цветовете на Езика. Милко Божков в проекта: В миналото камъните можели да ходят! Приемах някога това народно вярване с усмивка. Докато на прага ми един ден не застана пощальонът, следван от огромно множество /същинска глутница/ от камъни. Изминали пътя дотук от Южния склон на Родопите, където живеят, те идеха при мен с молба да бъдат нарисувани, та лицата им, положени на книга, да останат и подир смъртта им. Приех заръката на техния стопанин и ги поканих пред статива. Ден след ден, докато търсех цветовете и внимателно ги наблюдавах, те не спираха да ми напомнят, че всеки камък крие в себе си история. И търпеливо доверяваха на четката житейските си размисли и поетически послания... Казано е – гостът е добре дошъл до три дни, – ала те се настаниха трайно, сякаш са родени тук... И останаха /желани!/ в моя дом задълго. В миналото камъните можели да ходят! Спомних си това твърдение отново – този път със смях, – когато на раздяла м о й т е камъни възлязоха по хълма и, разперили криле, политнаха в посока към Читателя. Като душа, която се е изповядала и е свободна вече от греха – душа на камък. |