Мира Добрева от нашето море: Не ново правителство, нови хора й трябват на България! | ||||||
| ||||||
"Продължавам да упорствам и както всяка година, и тази съм предпочела Родното Черноморие пред Лазурния бряг или Гърция. Излизам да разходя НАЙРО и пътьом купувам праскови - миловидна бабичка ги продава и без да ми трябват толкова, вземам повече, с надеждата да ѝ помогна с някой допълнителен лев към пенсията. Видно е, че плодовете са от дървото в двора ѝ и нито питам за бележка, нито очаквам касов апарат… Доброто отношение ми е достатъчно и сякаш обещава: “И тук ще стане като в Гърция! Някога, някой ден…" Продължавам по пътя си с торбичката, кучето, раницата, жегата и праха. Пред мен се изпречва спрял камион, пълен с дини. До него - човек. Мъж. Кръстосал крака. Недокосвал вода. С вид на купонясвал до сутринта. Избутвам от съзнанието си мисълта за Лазурния бряг, прогонвам стари спомени за продавачи на дини по онези места. Казвам си: какво толкова - диня ще взимам, не него. И питам: ⁃ Имате ли по-малки, че съм с торба и куче. ⁃ Нямам - отговаря той. ⁃ А може ли да ми отрежете една половинка? ⁃ Не може. После к’во да я прая… ⁃ Ами, добре… Ще взема цяла - казвам, сякаш диня не видяла. Плащам, оставям рестото за бакшиш, а мъжът ми подава динята в ръцете. ⁃ А торбичка може ли? ⁃ Не може. Ня’ам. ⁃ Ами… как така… ще я изпусна! ⁃ Ще държиш здраво! - рече той и ми обърна гръб. Потеглих по прашния път, а прашните ми мисли се метличкаха из рошавата ми глава. Една се забучи да стърчи над останалите: Не ново правителство. Нови хора й трябват на България". |
Още по темата: | общо новини по темата: 6921 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/1154 ] следващата страница |