| Зорница София, режисьор на филма "Майка": Щастлива съм, че една важна история може да бъде видяна от повече хора | ||||||
| ||||||
Здравейте. Поздравления за успеха, който постигнахте! Как се чувствате? Чувствам се щастлива, че една важна идея, една важна история, една важна тема, която е занимавала мен, актьорите ми, сценаристката ни 3-4 години и доста голям екип, който имахме, филм, който снимахме в България и в Кения, свързано с трудни условия, има шанс да го видят повече хора. Всъщност, това е голям форум. И всъщност, това не е единствената такава селекция, тъй като ние сега ще излезем, някак си много едновременно се случват нещата, и това много бързо го усещам като вълна и удовлетворяващо е наистина. Сега ще излезем на "Златна роза“ на 24 септември във Варна, след това в състезателната програма на А категория на фестивал във Варшава – това е октомври, а ноември софийските зрители ще могат за първи път да го видят на галапремиерата на "Киномания“, където откриваме "Киномания“ в зала 1 на НДК на 17 ноември, и впоследствие януари ще бъде нормалното му киноразпространение. Това в "Киномания“ ще бъде значително по-рано. Казахте, че филмът съдържа една важна история. Разкажете ни малко повече за "Майка“. Как да го направя сега, да разкажа историята, за да не открадвам от преживяването на хората, които ще гледат филма? Мога да кажа за мен кое е силното в историята. Има доста съвременни двойки, които не много лесно придобиват деца, и нашата героиня е именно такава. Филмът обаче не е за трудностите за зачеване, а една алтернативна форма на родителство, тази на човек, един режисьор, който работи с деца без родители и деца от улиците на два континента – в България и Кения. Моето подозрения преди да започна да го правя се потвърди и от правенето му, от контакта с всичките тези деца, тъй като аз снимах само деца, които са или сираци, или без родители, няма деца актьори, само едно изключение – едно детенце в Кения, което е актьор, но и то няма един родител. И всъщност, доста реалистично беше преживяването и от сблъсъка на децата с изкуството и с хора на изкуството. И резултатите, които то даде в тях, ме накара буквално да прогледна, и не просто потвърди усещането, че ефектът на изкуството над тези деца е голям. Но наистина виждам това, което героинята ни прави като алтернативен път за реализация на повика за родителство. Затова го наричам някак си за себе си филм за алтернативна форма на родителство, но разбира се, той е и доста други неща. А може ли да кажем кои актьори участват във филма? Разбра се, да. Благодаря за въпроса. Дария Симеонова е в главната роля и прави много впечатляващо превъплъщаване, тя просто изгради този персонаж, който е вдъхновен от истинска история реално на една българка. Казва се Елена Панайотова, но вече е доста различно от нейната конкретна история. Тоест, тя е прототипът на майката - Елена Панайотова? Ние от нейната история тръгнахме. Аз съм правила документален филм, в който Елена беше една от главните герои, "Modus Vivendi“ се казва, от 2006 година. Но да, всъщност, тръгнахме от нея да развием историята, впоследствие тя стана доста различна драматургично, но основното, идеята и фокусът на живота й е същата. Всъщност затова казваме, че е вдъхновен от истинска история. Главната мъжка роля Леон Лучев – един страхотен европейски актьор от хърватски произход, който има страхотни филми на Берлин, Кан, "Сънданс“ и т.н. В една от важните второстепенни роли Дария Димитрова прави дебют. Тя е и моя ученичка в актьорските класове, които преподавам, както и всички останали млади актьори във второстепенните персонажи, в които играят около Елена. В Кения наех трима уникални личности, не просто актьори – Перис Уамбуи, Стив Матиас и Ламар Мунене. Казахте, че филмът е сниман в Кения. И в Кения. И в Кения. А преди тези екзотични дестинации, които посещавате за филма, работите с деца от Родопите, нали така? От Широка лъка и от ромска махала А можем ли да направим едно сравнение между тези деца – какво ги отличава? Можем, не само между тези деца, а между тези хора. Ние българите много се отличаваме. Само може ли да ви поправя за думата "екзотични локации“, понеже много хора и ваши слушатели свързват Кения със слонове, жирафи и примерно лъвове, да направя това уточнение, че всъщност снимахме в Кибера. Това е може би най-голямото гето в Африка, едно от най-големите гета в света, в което живеят може би 2 милиона души в колибчета. И всъщност, то пак е екзотично от някаква гледна точка, но не съм сигурна, че това е точната дума. Много различна среда, много трудна за работа, и същевременно много специални хора, горди и щастливи, доста по-щастливи от нас, европейците, които си имаме къщи и някакви други неща, които си мислим, че си имаме. И да, на въпроса ви, за разликата между децата, който е много конкретен. Реално в Кибера работих с едни много, много специални деца, с които всъщност работят и артисти. И това беше много хубав мост между темата на филма и всъщност това, което те просто бяха все едно е за тях историята. Бяха много, много точен каст, който трудно намерихме, но имаше голямо стечение на прекрасни обстоятелства да се случи. Разликата е, че те са изключително по-дисциплинирани от всякакви български деца мисля, изключително по-благодарни за всяко едно нещо, което им се случва, за всеки един миг, ден живот. За това че ходят на училище са страшно благодарни. Там училището е нещо като религия, като култ. Просто всички са едни прекрасни, колкото и да се бедни, в каквито и условия да живеят, едни прекрасни изпрани, чисти, цветни униформи, всяко училище с различна. Изумително е да се види в изключително, може да си представите колко мърляво гето, сутрините, следобед, когато пускат децата – едни такива шарени групички от дечица, които вървят напред-назад, към училище или извън училище. Те пръскат, все едно като на друга планета изглежда това нещо. Това не мисля, че го има повсеместно в нашите деца такава радост, гордост и устрем да ходят на училище, и това да им е вярата, че училището и знанието ще ги извади е много голяма, и може би им се втълпява по подходящ начин, не знам, не съм се задълбочавала чак толкова, но може би на национално ниво, не знам, а може би и в психиката им. Но да, голямата дума, с която мога да ги отлича, е наистина дисциплина и благодарност. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6921 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1154 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Zornica-Sofiya-rezhisyor-na-filma-Maika-Shtastliva-sum-che-edna-vazhna-istoriya-mozhe-da-bude-vidyana-ot-poveche-hora-1396118
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.