Транссексуален осъди България | ||||||
| ||||||
Съдът в Страсбург преценява, че правото на самоопределяне на сексуалната идентичност е елемент от неприкосновеността на личността. Магистратите правят разграничение между биологичен пол и социалния аспект на сексуалността. Но се подчертава, че транссексуалните лица трябва да представят достатъчно убедителни медицински доказателства. Транссексуалността все още присъства като психиатрично заболяване в категориите на СЗО. Промяната на имената и пола в документите се иска с практични и емоционални аргументи, разказа пред EURACTIV адвокат Милена Докова от екипа на Адвокатско дружество "Екимджиев и пратньори“, водило делото в Страсбург. Транссексуалните търпят тежки социални последици – не могат да си намерят работа, да пътуват и т.н. В конкретният случай П.Х. подава иск за промяна на тези данни пред Районния съд в Горна Оряховица. Биологичният пол на П.Х. е мъжки, но тя се самоопределя като жена. Районните съдии уважават искането. Мотивите им са много подробни и съвместими с конвенцията за правата на човека, обясни Докова. Горните две инстанции – Окръжният съд във Велико Търново и Върховният касационен съд, обаче са категорични – полът не може да бъде променен в документите. Върховните съдии дори се позовават на християнската идентичност и обяснява, че в Конституцията има само мъжки и женски пол (човекът не иска трети пол, б.а.) и че той се определя при раждането и не подлежи на промяна. Върховните съдии дори смятат, че подобна промяна на пола би била допустима, ако лицето се оперира. Това е категорично отречено по други дела от практиката на ЕСПЧ. Страсбург приема за недопустима намесата в телесна неприкосновеност заради социалната определеност. Страсбург обаче критикува този подход на окръжния и върховния съд. Според ЕСПЧ магистратите трябва подробно да изследват казуса, а не просто да отказват с общи мотиви, които противоречат на конвенцията и правото на самоопределяне на човека. Освен обезщетението за морални вреди, държавата дължи на П.Х и 3000 евро за разноски. Делото е разгледано с приоритет, жалбата е подадена през 2020 г. и е приключило само за 2 години, посочи адвокат Докова. След това развитие П.Х. има право да поиска възобновяване на делото, по което й е отказана смяната на пола и съдилищата са длъжни да се съобразят с решението на Страсбург. Това е и причината П.Х. да откаже споразумение по делото – само с решение може да се постигне възобновяване на националния процес, обяснява Докова. Страсбург обаче посочва, че смяната на пола по документи е много сериозна промяна и стъпка от значение за обществото и за сигурността. Това не може да става безразборно и няколко пъти, трябва да има сериозни медицински критерии и данни. Всеки казус трябва да бъде внимателно изследван и държавата в лицето на съдилищата трябва да се убеди, че не е произволно мимолетно решение. Точно така е постъпил и съдът в Горна Оряховица по делото на П.Х., посочва Докова. |