Пианистът Людмил Ангелов: "В проекта "5/4 Tango" търсим автентичното звучене, така, както е било в квинтетите на самия Астор Пиацола" | ||||||
| ||||||
Дни преди гостуването на Ансамбъл “5/4 Tango" във Варна маестро Людмил Ангелов сподели идеята си за спектакъла пред Нина Локмаджиева. Как се роди замисълът за този танго проект? Замисълът е от 2019 г., когато реших да направя такъв ансамбъл, квинтет, който да изпълнява музиката на гениалния бандонеонист и композитор Астор Пиацола. Всъщност квинтетът е формацията, за която този автор е писал най-много от своите танга. Най-емблематичните заглавия в музиката на Пиацола са писани именно за квинтет в състав: бандонеон като водещ инструмент, на който самият композитор е бил виртуоз, цигулка, контрабас, електрическа китара и пиано. Това е пар екселанс съставът, в който самият Пиацола е свирил в квинтет в голяма част от своите световни турнета. Реших, че трябва и в България да имаме такъв състав, всъщност в началото в него имаше и международно участие - на първия концерт на фестивала “Аполония" бандонеонист беше Матиас Гонсалез от Аржентина и Йован Богосавлиевич от Сърбия. През ансамбъла са минали различни музиканти, дойде пандемията, беше трудно да поддържаме контакта и участието на Матиас, но в замяна са появи първият бандонеонист в България - Стоян Караиванов. Какви се крие зад името “5/4 танго"? Името е едно леко намигване към българския неравноделен ритъм, с оглед, че ансамбълът е съставен главно от български изпълнители. А от друга страна, английският превод звучи като “Петима за танго" - има игра на думи в името на ансамбъла, търсихме я, за да се разбира двояко и да се разбира и на английски, и на български език, това е смисълът на цифрите. Стоян се присъедини към състава като вече утвърждаващ себе си първи български бандонеонист, преди свиреше на акордеон, но след това реши да се посвети изцяло на този толкова типичен за тангото инструмент и за наше щастие България има вече един изявен изпълнител на този инструмент, който, надявам се, скоро ще има последователи. Той специализира в Италия, консултира се с най-големите бандонеонисти, предимно от Аржентина, където това е национален инструмент, и с някои от изпълнителите, които са свирили със самия Пиацола. Хубаво е, че той иска да усъвършенства максимално стила на свирене и да го направи автентичен, така както го слушаме по записите на големите изпълнители на този инструмент. Нашият ансамбъл има като задача да представи едно автентично звучене, възможно най-близко до идеите и съдържанието на музиката на Пиацола. Програмата на концерта Ви на 5 октомври е изцяло от творби на Пиацола, какви произведения избрахте за варненската публика? Програмата, както се очаква, е изцяло от произведения на Пиацола, направили сме една комбинация от много познати и любими на публиката пиеси и други, по-непознати, по-рядко изпълнявани. Изсвирихме я вече през май в София и тя се прие чудесно от публиката, с голям ентусиазъм и с много интерес. В нея има разнообразие - бавно - бързо, милонга - танго, а и не отсъстват и любимите на публиката творби като “Годишните времена на Буенос Айрес" - цикъл от четири големи пиеси, които Пиацола пише по модела на Антонио Вивалди. Пиацола не е един изпълнител, който се е занимавал само с танго. Той специализира композиция в Париж с държавна стипендия от аржентинското правителство, като учи при голямата педагожка Надя Буланже. Първоначално амбицията му е била да бъде класически композитор, да пише в класическата традиция, но именно Надя Буланже със своя огромен опит и тънък нюх му казва: “Чудесно, е, ще се научите да бъдете композитор, аз ще ви помогна, но! композирайте вашата музика, свирете вашата музика! това е вашето бъдеще." Той я послушва, отдава се изцяло на тангото, създавайки нов стил - танго нуево. Преплита в него много елементи от класическата музика, от джаза, импровизация. Той прави революция в музиката за танго през своите авторски произведения. Първото произведение, което създава в този стил, е прочутото “Либертанго" - отново игра на думи - от либерта - свобода, свобода в тангото. И наистина той освобождава тангото от схемите, от оковите на традицията, придава му нови измерения, прави го много универсално, много слушаемо от всякаква публика по света. Във Вашето гостуване в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна изкушената от балета варненска публика ще има удоволствието да види и танц на върховите артисти в българския балет - Марта Петкова и Никола Хаджитанев. Как вписвате в проекта техния танц с хореографията на Светлин Ивелинов? Обикновено, на такива концерти, когато има участие на танцова двойка, това са специализирани танцьори в тангото. А в случая имаме двама примариуси на Софийската опера и балет, които са класически балерина и балетист, и е много интересно, защото те по различен начин дават един прочит на танца, не танцуват типичното танго, което всички сме гледали на конкурсите по танци или при изпълнение на музиката на танго. Те правят една много елегантна, изискана хореография, която стои много добре и дава един също оригинален и по-нов прочит на танца танго, той е предоставен на таланта на тези двама изключителни балетисти и на хореографията на Светлин Ивелинов, която много хубаво се вписва в музиката на Пиацола и е едно друго измерение на тангото като танц. Началото на концерта е в 19:00. |