Жена от Родопите: Това не е демокрация, а мизерия | ||||||
| ||||||
Кемиле Емин е родена в Рибново. Живее в родопското село вече 50 години, но за разлика от повечето хора тук, не се страхува да говори пред камера. "30 години едно и също е тук. Аз бях на 18, когато дойде демокрацията и моите родители, баби и дядовци се радваха, че сега ще ни върнат имената, ще дойде нещо по-хубаво за нас, но аз досега нищо хубаво не съм видяла. Всичко е едно и също - земеделие, работа по чукарите, няма никаква промяна и няма цехове, заводи, а за 30 години нещо ново би трябвало да има", разказа тя. В Рибново препитание няма. През зимата селото е пълно, а напролет всички тръгват нанякъде. Миналата година Кемиле е принудена да замине за Испания, за да работи на полето. "Там бяхме около 300 човека - 90% жени, които бяхме от Рибново, Брезница, Лъжница и всички ние сме хора, които чакаме нещо да се направи, нещо хубаво за нас. Тук бяхме на полето, а след 30 години сме на полето в Испания. Мисля, че това не е демокрация, а е просто мизерия. Нищо друго в нашите райони", смята Кемиле. След като се прибира от Испания, отваря малък шивашки цех. И въпреки, че всички се оплакват от липсата на работа, тя трудно намира момичета, които да обучи. Питаме я защо? "Всички млади деца около 20, които аз попитах, са заведени по програма и не работят. Това кара до провал на младото поколение, защото след шест месеца то не знае да работи и не иска вече да работи, защото чака следващата програма.. Аз лично два месеца обикалях селото и не успях да намеря 3-4 момичета, за да ги обуча да шият и се отказах", обясни тя. През годините хората в Рибново отиват до урните по навик. Без да използват Деня за размисъл по предназначение. Случайно или не точно, сега асфалтират улиците в Рибново. В неделя Камиле ще стигне до урната по новия асфалт, но ще гласува по съвест. Бялата лястовица на Рибново е готова да плати цената на свободния избор. |