Крум Савов потъна в скръб | ||||||
| ||||||
Когато онзи ден прочетох, че от този свят си е тръгнал Атанас Станкушев, много се замислих дали вечерта в предаването да кажа нещо, но бях сигурен, че няма да ми стигне твърдост да остана спокоен или по-скоро мъжки сълзи и слабости да не личат много на екран. Още повече, че просто няколко дни преди това си бях говорил дълго и широко с него. Тръгнахме от мача Локомотив София - Спартак Плевен за купата в Плевен, екшъна между агитките, полицията беше била червено-черни запалянковци и "железничарите“ трябваше да се жалват. И докато се координираме с Наско нещо да направим, се оказа, че там затихна случая и се заговорихме за живота, ей така за медиите, за телевизиите, за в личен план, професионален. И онзи ден изведнъж Наско го няма. Това каза Крум Савов в предаването си по Телевизия 7/8. Сантиментите са важно нещо, но някой път те лишават човек от способността да изрази всичко, което което му напира, и то е, че Наско беше страхотен човек, невероятен журналист, чаровен и харизматичен като мъж и страхотен родител, допълни Крум Савов. |