| Капитан Кристина Алебийска: Изчисленията ми винаги попадат в целта | ||||||
| ||||||
– Г-жо капитан, каква длъжност заемате днес? – В момента съм младши експерт в отдел "Координационни дейности“ на Командване за логистична поддръжка (КЛП). – Откъде сте и какво сте завършили преди НВУ? – Родена съм в гр. Сопот, средното си образование завърших в Професионална гимназия "Генерал Владимир Заимов", гр. Сопот. – Какво е да живееш в града на Иван Вазов? – Помнейки историята на рода Вазови, аз се чувствам горда и в същото време отговорна да продължа заветите, оставени от тези велики българи. – Защо кандидатствахте в НВУ, и то точно полева артилерия? – Реших да кандидатствам в НВУ "Васил Левски, защото смятам, че военната професия предлага добро бъдеще, възможности за допълнителна квалификация и добра професионална реализация. Една от възможностите, която имах, беше именно обучението ми в специализация "Полева артилерия“, макар че жените са смятани за по-слаби, ние успяваме да докажем, че се справяме не по зле от мъжете в дадени моменти. В тази специализация видях едно предизвикателство за себе си, с което смятам, че достойно се справих. – Вие сте първата жена офицер, завършила полева артилерия. Има ли след вас? – Да, така се случи, че аз бях първата жена, завършила тази специализация, но не и единствената. След мен има жени, които са завършили, а други продължават да се обучават в "Полева артилерия“. – Добра ли сте с математиката? – Въпреки че не се смятам за математически гений, изчисленията ми винаги попадат право в целта. – С какво си спомняте полигон "Марково“? – През годините на моето обучение се провеждаха практически занятия (артилерийски стрелби) на полигон "Марково, свързани с подготовката ни като курсанти и бъдещи офицери. Ежегодно на полигон "Марково“ се провеждат демонстративни стрелби, които са изключително запомнящо се изживяване, особено за младите хора, които имат възможност да ги наблюдават. За мен участието в такива стрелби беше от най-вълнуващите преживявания. Това е едно от местата, където се изградих като офицер. Практическите занятия, провеждани на полигона, ми показаха какво всъщност е да си истински артилерист. Там видях каква сила е артилерията и изградих отговорност, защото с голямата сила идва и голямата отговорност. – Бихте ли препоръчали на свои близки да учат във факултет "Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ в Шумен? – Да, смятам, че обучението във факултет "Артилерия, ПВО и КИС“ дава много перспективи за младите хора. Мога да кажа, че обучението в НВУ не само дава професионална реализация, но дори гради характери, достойни за истински лидери не само в армията, но и в обществото. – Артилерията не е ли за мъже? – Жените доказват достойно своето място в редиците на БА и това, че могат на същото ниво и при същите трудни и рискови условия да изпълняват своите задължения като своите колеги мъже. Отдавна няма ограничения за това в каква специализация могат да кандидатстват жените. – Помните ли първия си лейтенантски ден? Къде беше, как Ви посрещнаха? – Едва ли има офицер, който би могъл да забрави своя първи ден като лейтенант. Първият ми ден като офицер започна във в. ф. 24490 – Асеновград. Посрещането ми там не беше като на съвсем непознат човек, тъй като още по време на обучението си прекарах известен период от време на войскови стаж по своята специалност. – Колко длъжности и гарнизони сменихте до днес? – Първото ми назначение като офицер беше като командир на взвод във в. ф. 24490 – Асеновград. Последва назначение във в. ф. 28610 – София. През 2021 г. започнах служба като помощник-началник на отделение в бригада "Логистика, а впоследствие – на длъжност "младши експерт“ в отдел "Координационни дейности“ в КЛП. – Лесно ли е на една жена в професионален план да има подчинени мъже? – Живеем във време, в което не е от значение от какъв пол са подчинените. Военната професия изисква работа в екип и двата пола имат своите качества за това. – Има ли равнопоставеност в Българската армия между мъжете и жените? – Смятам, че в професията на военнослужещия няма мъже и жени. Изисква се всички да сме професионалисти без значение от пола. Днес жените в Българската армия са равнопоставени на мъжете при решаването на всички задачи и предизвикателства. – Били ли сте на мисия зад граница? - Не, не съм. – Чувствате ли подкрепа от семейството си? Кажете нещо за него. – Аз съм от изключително задружно семейство, което винаги ме е подкрепяло във всяко едно начинание. Искам много да им благодаря за това, че винаги са били до мен и продължават да бъдат. – Как продължавате образованието си? – Образованието си продължавам във Военна академия "Г. С. Раковски“. Смятам, че сегашното ми обучение ще ми бъде полезно в бъдеще, за да се развивам както в личностен, така и в професионален план. – За какво мечтаете? – Мечтите са интересно нещо, но за себе си бих казала, че предпочитам да работя върху това, което искам. Така че за мен това са не мечти, а цели, които ще постигна. – Оптимист ли сте за престижа на военната професия у нас? – Българският народ помни и никога няма да забрави своята армия. Мога да кажа, че тя е неделима част от него. Много са примерите в миналото, но и в настоящето, които доказват достойнството и престижа на българските воини. – Има ли бъдеще артилерията като род войска? – Разбира се, че артилерията има бъдеще. Тя се развива непрекъснато, но никога не губи своята историческа роля, а именно да поддържа част от останалите родове войски. – Какво Ви дава службата в армията? – Службата в армията ми дава чувството, че се намирам на ,,моето‘‘ място. Обучението, преминало прага на университета и превърнало се в професионално битие, ме кара да се чувствам като професионалист, готов да се справи с всички ежедневни предизвикателства. – Имали ли сте моменти, които Ви карат да съжалявате, че сте избрали тази професия? – Имала съм трудни моменти, но никога не съм съжалявала за това, че съм избрала тази професия, и ако се върна назад във времето, отново бих я избрала. – Каква е амбицията Ви в професията? Желанието ми е да продължавам, да се уча и да израствам в професията си. За мен това е едно логично бъдеще, където аз мога да се наградя не само като професионалист, но и като личност. – Какво е за Вас България? – Мисля, че всички думи ще са малко, за да се опише какво е България. Това е място, на което се чувствам себе си. Нейното богатство е не само природата, но и славното минало. Съществуващите български традиции са дълбоко вкоренени в сърцето на българина. Всичко, което е България, е плод на труд и непоколебимост на българския народ. – Обичате ли спорта? Спортът за мен е начин на живот. През годините съм тренирала различни видове: като тенис на корт, волейбол, бадминтон. От 15-годишна възраст се занимавам с тенис на маса. Още в началото на моето обучение в НВУ вземам участие в държавните военни първенства по тенис на маса и всяка година се класирам на призови места. Едни от големите постижения са "Спортист на Випуск – 2017 г. на НВУ "Васил Левски“ и класирането ми в топ 10 на най-добрите спортисти в Българската армия през 2015 г. – Слушате ли музика? – Да, в свободното си време обичам да слушам музика. – Имате ли време да четете книги? – Обичам да чета книги, но за съжаление нямам толкова време, колкото би ми се искало. – Кога за последно бяхте на почивка? През лятото на тази година. – Как ще посрещнете коледните празници? – Коледа е един от празниците, които все по-често свързваме със зачитането на традициите, които са вплетени в него. Ще посрещна коледните празници с моите най-любими хора в родния си град. – Какво очаквате от новата година в професионален и личен план? – Всяка година носи нови очаквания, надявам се 2023 г. да бъде една по- ползотворна и изпълнена с много положителни емоции. – Пожелайте нещо на българите? – По повод на наближаващите коледни празници и на прага на новата 2023 г. изразявам най-искрените си пожелания за много здраве, доброта, радост, усмивки и благоденствие, нови житейски и професионални успехи. Весели празници! |
виж галериятаhttps://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Kapitan-Kristina-Alebiiska-Izchisleniyata-mi-vinagi-popadat-v-celta-1501165
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.