Вазовата къща рухна | ||||||
| ||||||
На югоизток от центъра на свогенското село Бов по маркираната Вазова пътека за около 30-40 минути се достига до запустялата махала "Данговци". Тя е разположена в южното подножие на връх Кошущки. Тук се намира къщата на Иван Дангов, в която през 1917 и 1918 година е отсядал и творил писателят Иван Вазов. Оттогава до днес къщата на Иван Дангов е позната като Вазовата къща. В близост до нея се намират оброчният кръст "Св. Илия" и старинна каменна чешма. Къщата е с южно изложение, надвесена над долината на река Трескавец от едната страна, а от изток се виждат скатовете на връх Издремец. Интересен факт е, че "данговци" по това време наричали хората, които се славели със своя особен характер. Вазов, който тогава е бил на 68 години, харесал дъщерята на своя стопанин. Тя се казвала Лица, но авторът в своето творчество я нарича Лица Хубавица. След своето първо посещение Иван Вазов се привързва към частта от Искърския пролом между Лютиброд и Бов, на която посвещава своята стихосбирка "Скитнишки песни". "Вазовата къща" и махала "Данговци" попадат в територията на защитена местност Трескавец и са достъпни както от Гара Бов, така и от местността Кръст в село Бов. Въпреки своята пребогата история къщата е оставена на произвола на съдбата от години в запустялата махала край Бов. "Имотът е частен през годините и има множество наследници. За съжаление, мястото не е паметник на културата и нямаше начин, по който да се инициира неговото запазване", разказа кметът на Бов Марио Вутов. Две столетия след построяването на къщата оцеляват две метални табели. На едната е изписана информация за Вазов, а на другата поетеса е оставила своето творчество, болезнено актуално и днес: "Оцеляла след 200 години - верен страж в планината си ти. Но си пуста и скърца вратата - няма кой да те съживи." Защо нито една от организациите, биеща се в гърдите като патриотични, не се е опитала да спаси Вазовата къща, не е ясно. |