 © Impact Press Group |  |
„Лошото ставаше, когато пиратите решаха да комбинират джин с наркотици. Тогава ставаха много агресивни. Най-голямата трагедия е, че въпреки, че са мюсюлмани си произвеждаха свой, местен алкохол." Това разказа старши помощник-капитанът на St. James Park Ивайло Русев, когато петимата българи от екипажа кацнаха вчера следобед на родна земя.
Най-страшният момент обаче от изпитанието, продължило близо 5 месеца, било самото пленяване. Тогава неизвестността е най-голяма, аргументира се Русев. Самото им залавяне станало много лесно, защото пиратите ги приближили с кораб, който приличал на военен.Заплахите за живота им били регулярни, за да им „държи влага", обясни той. Периодично похитителите им си презареждали оръжията, сменяли пълнителите на автоматите, държали се грубо, отваряли прозорците и гърмели във въздуха. Често се стигало и да физическо насилие, не били рядкост и стрелбите покрай главите на моряците.
На въпроса стояли ли са гладни Русев категорично отговори - „Ооо, да". Хранели ги единствено с изгнил ориз. Провизиите им бързо свършили. Козите пък, които пиратите уж носели за пленниците, сами си изяждали. На готвача давали само да ги чисти и разфасова. Вода си произвеждали сами на кораба. Имахме късмет, че е химикаловоз и инсталациите го позволяват, коментира Русев. Същото каза и за стаята, в която ги държали - достатъчно голяма, за да побере 26 души. Капитанът често отделяли, за да всяват смут и раздор сред екипажа.
„На Господ не се надявахме. Още когато влязохме в коридора всички моряци от екипажа, от всички националности си стиснахме палците, изброихме в молбите си всичките богове, за които можете да се сетите. Не се получи. Плениха ни. Господ го отхвърлихме като вариант за спасение. Взехме да се надяваме на компанията, но като се увеличи времето, вече и това спряхме", разказа вчера старпомът.
Видели и Asian Glory, който хвърлил котва до тях 3 дена след като акостирали. Първоначално забелязали, че е кораб за превозване на коли. Не обърнали внимание на името, нито, че е кораб на „Зодиак". Връзка с другите българи обаче така и не са имали. „Бандите са различни, така че не ни допускаха да имаме някаква комуникация. Клановете са отделно, всеки каквото си вземе", коментира старши помощникът.
На изпроводяк пиратите си прибрали всичко. Така се и разбрало, че освобождението е близо. Разбойниците си напълнили бохчите с видимо подобрено настроение. „Дори и химикалките изчезнаха. Дънките, с които бях, ги досрамя да ми вземат, защото не носех слипове", спомни си Ивайло Русев.
Източник: в. "Позвънете" |
