На днешния ден през 1916 г. е създаден Военноисторическият музей в София | ||||||
| ||||||
Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея –Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военно-исторически къщи-музеи. НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерството на отбраната (съответно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана). Той издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейската военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски. За своето вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната – свидетели на българската и европейската военна история. Днес музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5 хил. кв. м, в която се разгръща тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърният център осигуряват достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 m². Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4,2 дка. Извън експозиционната си площ музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета. Със заповед № 107 от 1 ноември 1918 г. на началника на Щаба на Действащата армия, от 1 януари 1919 г. музеят е закрит поради общата демобилизация на армията. В края на 1920 г. отново се създава Военноисторическата комисия, в чието подчинение е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 г. на министъра на войната, във войската се учредява "Военно-музейна служба“. По силата на същата заповед, такива служби се създават към всяка отделна войскова част, управление и учреждение, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 г. тези служби се обединяват и се формира Отделение "Военни музеи, паметници и гробове“. Неговата дейност започва от 1932 година. Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. "Московска“ №15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 – 1951 г. музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев“ №23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция. Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 г. на Министъра на народната отбрана, целият щат на музея преминава в подчинение на Главно политическо управление. Началникът на музея започва да издава самостоятелни заповеди от 3 юли 1954 година. От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие. След спогодба между правителствата на България и Унгария през 1967 г. колективът на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия. През 1968 г. с мостановление на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и променя името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик“ в град Варна. От 1971 г. започва да издава научно списание "Известия на Националния военно-исторически музей“. През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националният военно-исторически музей е награден с I степен на орден "Св. св. Кирил и Методий“. От април 2001 г. НВИМ се премества на нов адрес – ул. "Черковна“ 92, символично завръщайки се към началото си през 1916 г., когато при създаването си е бил разположен в няколко стаи на Военното на Н.В. училище. |