| ИПИ: Проектореформа в Кодекса на труда ограничава работата от разстояние | ||||||
| ||||||
Най-проблемните нови текстове се отнасят до стриктното определяне на работното място в случай на работа от разстояние. Според с индивидуалния трудов договор се определят и мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя. "Работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние“, гласят още промените според ИПИ. Кое място е "работно място“? Така описаните условия напълно пропускат смисъла на работата от разстояние. Според предложението се предполага да има ясно и точно определено място, на което работникът извършва договорената с работодателя си дейност. Основният смисъл на работата от разстояние обаче е именно липсата на строго определено работно място и закрепостяването с конкретен офис, пък бил той и в дома на работника. Обратно – дистанционната работа позволява на работника да върши работата си от плажа, от хижа в планината, или от другия край на света. В предложенията за поправки в Кодекса на труда обаче липсва каквато и да било възможност за такава гъвкавост. Това заключват още икономистите. Още повече, строга дефиниция на работното място съществува и тя обхваща както надомната работа, така и работата от разстояние: "При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието“. Работно време Според ИПИ същото се отнася и до работното време – промените окуражават максималното регламентиране на работното време от разстояние и предварителното му договаряне между работодател и работник. Това до голяма степен изглежда логично, когато има потребност работникът да бъде на разположение в определени часове, да речем когато осигурява поддръжка. Много по-често обаче дистанционната работа е свързана със създаването на определен продукт, което е обвързано не толкова с време, прекарано в работа, колкото с постигане на цели и спазване на срокове. В такива условия дефинирането на конкретно време, което работникът трябва да прекарва в работа, или още повече с конкретни часове в денонощието, изглежда безсмислено. Тъй нареченото "право на изключване“, поне на пръв поглед, изглежда по-логично. Доколкото цифровото общуване позволява работниците да са достъпни 24/7 по имейл или телефон, възниква сериозен риск работните задължения да прелеят в личното време. Остава отворен въпросът обаче дали има нужда от законодателно гарантиране на правото на работника на стриктно разграничение, което в някои сфери на работа е невъзможно. Това може да бъде уредено и в трудовия договор. Работата от разстояние у нас е разпространена в няколко сфери на икономиката – най-вече в сектора на информационно комуникационните технологии, но и сред креативни работници, журналисти и подобни. Според института по нищо не личи, че при тях има нужда от допълнително регулиране, тъй като работодателите злоупотребяват с правата на работниците – тъкмо обратното, този трудов пазар се характеризира с високо търсене на работници, и предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличането им. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/IPI-Proektoreforma-v-Kodeksa-na-truda-ogranichava-rabotata-ot-razstoyanie-1795501
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.