| Психологът Александра Петрова: Психосоматичните оплаквания са на много високо ниво | ||||||
| ||||||
Все по-често чуваме за домашно насилие, убийства, сякаш тези новини се превърнаха в наше ежедневие и хората ги възприемат като нещо нормално. Как вие гледате на цялата тази ситуация? По никакъв начин не е нормално и всъщност, ние си мислим, че хората възприемат тези новини и ситуации около тях, като нещо, което е вече част от рутината в живота им, но всъщност то се отразява по много тежък начин на всеки един човек и е доказателство за това е, че през последните 2-3 години в работата ни на целия екип на практика, тревожните разстройства, паническите атаки, депресиите и психосоматичните оплаквания са на много високо ниво. Но защо се получава така в нашето общество? И не само в нашето, за съжаление. Повсеместна е тази криза, защото тя е дошла вследствие на много други предхождащи и застъпващи се, и неотминаващи кризи. И по отношение на, ако тръгнем още, въпреки че е тривиално към остатъците от ковид, при които е следствие всичко, което се случи. Хората имат завишен инстинкт за самосъхранение, много страхове, оцеляването е на преден план, икономическата криза, политическата криза, войната. Въобще, всички фактори влияят, да. И всички тези фактори водят до свръхактивност на ниво личност по отношение инстинкта за самосъхранение, съответно хората стават или агресивни, или прекалено уплашени, има радикализация в обществото по отношение на най-различни групи, които се формират. И за да може човек да оцелява, той се прикачва към дадена група, съответно това води до все по-голяма сепарация, все повече склонност да мразиш другите и различните. Така че въз основа на това рухват и ценностите. Аз дори мога да цитирам хора, с които трудно се работи или четем такива неща в най-различни социални медии, от типа, че жертвите си заслужават това, което им се случва, болните и възрастните хора само дърпат ресурс от обществото. Всъщност, има при криза и процес на оцеляване, при криза в обществото и междуличностните отношения се разпадат ценностите, липсва тази съпричастност. Така че за съжаление, е логично да се появи цялата тази вълна от насилие и автоагресия в същото време. Като говорим за попиването на информация от всеки един човек, според вас, ние избирателно ли четем такива новини или не? Мозъкът има един много специфичен механизъм, който пак е свързан с инстинкта за оцеляване и той се намира в емоционалния мозък, т. нар. лимбична система-амигдалата, когато човек живее в криза, навсякъде около него има страшни новини, на съседите, на роднините им се случва нещо лошо, на улицата хора се бият, катастрофират постоянно. Всъщност, инсинкта се обостря, съответно човек не просто избирателно приема новините или ги чете, или ги запомня, ами ние в нашия език имаме много хубава поговорка, отварям скоба: “На страха очите са големи". Така че в случая, тази избирателност е неконтролируема и когато навсякъде около нас има заплахи, ние започваме да дебнем лошите новини, с цел да се презастраховаме. И именно това е една много лоша тенденция в обществото, защото, когато тръгне тази цяла негативна нагласа и се обострят инстинктите и страха, хората са много по-склонни да не премислят какво правят, да стигат до крайни реакции, в които ние впоследствие като резултат четем или слушаме тази криминална хроника. Ако наистина “На страха очите са големи" и ние четем много новини по съответната тема, която ни вълнува или от която се притесняваме, как това обаче, влияе на нашата психика и взимането на крайни решения от самите нас? Ще се опитам да обясня по простичко процеса, за да можем да стигнем до поведенческата част. А именно, когато даден човек, или дадена група, или семейство постоянно е ангажирано с лошите новини, тази част от автономната нервна система, която е свързана с възбудените процеси, със самосъхранението е постоянно активирана. Съответно се променя биохимията в тялото и човек е готов да прави много бързи и необмислени реакции. Дори само на този прост принцип, ако около мен тръгвайки за работа някой е направил нарушение, обиждал е, след това в работата някой се е държал агресивно, след това в магазина някой ме е прередил и някой се е държал грубо и ме е обиждал, виждам на улицата хора, които се карат. И се прибирам вкъщи и това по най-простия принцип ще рефлектира върху хората, с които живея, ако аз нямам рационалното осъзнаване да се дистанцирам от всичко това. Как намирате поведението на даден човек, когато той се сдържа, рационално осъзнава какво е видял и на работното си място се държи съвсем нормално с колегите си, но когато се прибере вкъщи, всичко това рефлектира върху съпруга, или съпругата, или съответно децата? Нормално поведение на работното място, но всичко рефлектира в семейството, у дома, вкъщи.? Да, и то може да не е само на работното място нормалното поведение, но спрямо всички приятели и цялата социална среда. Така, да. Всъщност, тук става въпрос понякога за личностно разстройство, друг път става въпрос за възпитание, което изисква изключителна социална положителна роля, и съответно много висок самоконтрол. И когато човек е активен, импулсивен, или има в семейството агресивни фактори, като ролеви модели, той все пак се е научил навън да се сдържа, защото имиджа е много важен, мнението на другия. Но вкъщи хората, те са мое притежание, те всичко ми знаят, вкъщи, на затворената врата мога да правя всичко. И напрежението на нервната система, което се е акумулирало през целия ден или през поредица от дни, води до едно силно изтощение, в което толеранса спада. Но принципа е колкото повече, толкова повече, и когато човек не може да сдържа импулсите си, но заради социалната приемливост и значимост съумява да прави това навън, вкъщи с пълна сила действа ефекта на махалото. И затова понякога тук имаме намесени личностни разстройства, които не са по никакъв начин идентифицирани, друг вид разстройства, които вече са приоритет за психиатрично лечение, понякога това е свързано и с алкохол, друг път е личностна структура свързана с възпитанието. Така че много са факторите, понякога и много по-тежко, свързано с нарцистично разстройство или с психопатология, която е свързана с клиничен тип личностно разстройство. Тук са вече много факторите, понеже въпросът е много обширен. Така е, да. Бих се разпростряла много. Какви видове поведенчески модели наблюдавате вие като психолог и бихте дали примери за такива? Във връзка с какво? Във връзка с агресията, която наблюдаваме около нас? Точно така, във връзка с агресията, с домашното насилие въобще цялата тази хроника от неприятни събития и новини. На първо място, това, което е много водещо при всички тези случаи с агресията, независимо дали е домашно насилие, дали е автоагресия, аз не мога да унифицирам, но много често, когато става въпрос за агресия и ако говорим за симбиозата между насилник и жертва, това са истории, които много дълго време тлеят. От друга страна, в обществото има една много широко застъпена групова анонимност, никой не се бута, образно казано, в живота на другите хора и насилниците много често смятат, че имат право. Когато говориш с такъв човек, а те много рядко се появяват в кабинета всъщност. Самите насилници? Да, самите насилници, се появяват, ако има изискване от работодател, ако вече, както се казва “Ножът е опрял до кокала" и нямат избор, защото това рефлектира върху семейството, ако имат деца и тръгват едни процеси, когато вече всичко е излязло наяве. Като поведенчески модел да бъдеш ти насилник, ако изключим психопатологията, която в нашето общество много трудно се забелязва, ние сме много толерантни към личностните разстройства и смятаме за тежък характер. Но ако изключим това, много често насилникът е човек, който от ранна възраст, единия вариант, има такъв модел в семейството. Моделът на агресор и жертва, които са направили симбиоза и това изглежда приемливо и нормално, като ролеви модел. Защото агресията било то емоционална, било то физическа, тя е много бърз инструмент за постигане на цели. И обикновено тези хора, ако нямат модел, говорим за агресорите такъв в дома, който да са го привнесли в себе си и да го използват като инструмент, тук вече, тогава говорим за неврофизиология, т.е. реактивна, импулсивна, рисков тип неврофизиология, която много бързо пали и не може да спазва границите на други хора. Много често при такъв тип хора, говорим за насилниците, защото пък, след това отделно трябва да говорим за автоагресията. При насилниците много често има и момента с много ранни травми, т.е. самота, отхвърляне, тежко детство. Сега се сещам за един случай, в който човека вече по препоръки, свързани с изобщо разпад в работното му място, той беше отглеждан от баба, от дядо, бащата заминал в чужбина, майката си направила друго семейство. Този човек беше гневен на целия свят. От друга страна, ние не трябва да забравяме, че това с което започнахме нашия разговор за повсеместната криза на всички нива, и в личността, и в обществото и в междуличностните отношения, води до едни други процеси, свързани с прекалено завишените показатели по отношение на употребата на алкохол, наркотици, хазарт и всички други видове психотропни вещества, дори и медикаменти. Така че това, което се случва, че всички тези хора, за да тушират кризата, страховете си, гнева си. Защото тук отварям една скоба, гнева и агресията под себе си имат други емоции, там стои вина, безсилие, страх, отчаяние, отхвърляне, самота. Всичко това води до гняв и до агресия. И тези хора, много често, за да тушират всички тези емоции отиват към зависимостите, зависимостите пък от своя страна водят до много тежък биохимичен дисбаланс, защото много бързо се варира в биохимията по отношение на удовлетворението, да речем допамин и след това стресовите биохимични вещества и всъщност, много често хората, които са в зависимости са склонни и към агресия, и към депресия, съответно и суицидни мисли или действия. Моделите са много и понякога дори самото общество ги подкрепя, защото ние много често подминаваме такива хора, а те много отдавна са дали индикация, че по един или друг начин имат нужда от подкрепа. Ако този фактор доминира сред обществото ни все по-често и сме свидетели на такива ситуации, на насилие, то какво е необходимо, вие като психолог, като за финал на нашия разговор, какви съвети бихте дали на цялото общество? Тук е много важен моментът, това, което преди малко засегнах за груповата анонимност. Хората се страхуват да подават сигнали, хората се страхуват да споделят, че са били обект на насилие, хората се притесняват да споделят, че са потиснати в едно безсмислие и загуба на мотивация, и са в депресивни епизоди, говорим за тези, които са склонни към самоубийство. Ние трябва да извадим навън всички тези вътрешни процеси, свързани с тежките емоции, с тежките лоши взаимоотношения. Това означава, че когато някой от нас чуе, че в съседите има крясъци, викове, удари, чупене, той трябва да подаде сигнал. Когато види, че на улицата се случва нещо, той трябва да може да подаде сигнал. Не аз или другия човек лично да отиваме да помагаме, защото това не е по силите ни, но трябва да сме отговорни и да излезем от анонимността. Другото, което е много важно, когато усетим, че не можем да се справяме, когато е прекалено тежко, не можем да станем сутрин от леглото, когато нямаме мотивация за нищо, редно е да споделим с близък, да потърсим специализирана, професионална подкрепа. Защото голям процент от хората, които не се справят с агресията, стигат до автоагресия, т.е. едно цялостно деструктивно поведение, свързано дали с наркомания, дали с друга форма на зависимост, дали с постоянна автоагресия и в крайна сметка с летално приключване на живота. Това са двете страни на една монета и ние трябва да сме отговорни. А гражданското общество, все повече, което на практика и липсва, но то генерално все повече бяга от емпатията, и от способността да има отговорни решения. Това, което е най-важно, да не си мълчим, да можем да подаваме сигнали. Да, ключово нещо е, да разговаряме, било то с близкия, с любимия, със семейството, с експерти като вас психолози. Разговорът е ключовото, може би в цялата тази ситуация да не таим нищо в себе си. Да, и пак повтарям, не на последно място, да можем да подаваме сигнали там, където е редно. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Psihologut-Aleksandra-Petrova-Psihosomatichnite-oplakvaniya-sa-na-mnogo-visoko-nivo-1805442
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.