Светослав Петров: Има групи, които се завръщат заради песен в трейлър или саундтрак | ||||||
| ||||||
Такива примери са Кейт Буш и "Металика“ и четвъртия сезон на Stranger Things. "Група She Wants Revenge няма издаван албум повече от 10 години, но едно тяхно парче е включено в сериала "American Horror Story“ и публиката беше полудяла заради това“, допълни той. Той посочи и примери за филми, в които музиката подсилва кинематографичния ефект. "Първият ми спомен от "Мълчанието на агнетата“ е танцът на Бъфало Бил, озвучен от песента Goodbye Horses на Q Lazzarus. Самата песен е в едно по-забързано темпо, леко елегична, с идеалния текст за погребения. Самата сцена е свързана с един фетишистки танц, в който имаме драг култура“, разказа той. Във финалната сцена на "Жега“ има една невероятна съпоставка, която се случва върху песента на Моби "God moving over the face of the waters“. Самата динамика, самата идея на песента, която е вплетена в този кадър, в това как за едни животът продължава, а за други свършва, е изумителен ефект“, смята Светослав Петров. Режисьори като Едгар Райт и Куентин Тарантино залагат много на саундтраците на филмите си. Филми като "Нощта на страшния съд“, "Споун“, "Singles“, "500 дни от лятото“, "Големите надежди“ и "Плажът“ според него са изумителни примери за саундтраци, които се превръщат в попкултурни феномени и остават разпознаваеми години по-късно. "Аз съм тежък фен на модерната версия на "Големите надежди“ с Итън Хоук и Гуинет Полтроу. Имам го на касетка, въртял съм го хиляди пъти – всяка една от песните в него е остаряла ужасно добре. "Плажът“ е изумителен пример за саундтрак, който е надраснал филма. Всяка една песен хем си отива много добре във филма, хем е в саундтрака, хем е свързващ с конкретни сцени, хем повечето групи са страшно известни. Друг подобен пример е "Ромео и Жулиета“, изброи Светослав Петров. |