 © | | Къща д-р Стоян Чомаков
Експозиция „Златю Бояджиев” |
За Златю Бояджиев може много да се говори. Той един от най-големите ни художници. Това разказа в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" Валя Ангелова – уредник на къщата-музей. Реално Златю Бояджиев не е от Пловдив, той е родом от Брезово, градче на около 40 км от Пловдив. Още като ученик баща му решава да го изпрати в Търговската гимназия в Пловдив, с идеята той да стане счетоводител, тъй като и тогава много от хората не са вярвали, че художник и музикант може да хранят къща. И решават той да бъде счетоводител.
"Но идвайки в града под тепетата, Златю Бояджиев усеща този творчески дух, тази атмосфера, която цари тогава и е запленен. Разбира се, той си го е носил в себе си, но е запленен от цялата атмосфера. Първите му изложби са като ученик, най-първата в която той всъщност участва, е една изложба, организирана по много неприятен случай – негов съученик посяга на живота си. Той също е бил художник. И тогава, доста от пловдивските все още млади художници правят изложба. Така че бихме могли да кажем, че още в гимназията той е излагал свои картини и в последствие продължава да се занимава с изобразително изкуство", разказа Ангелова.
"Това е неговото призвание, като той решава да отиде в София, в Художествената академия, с двама свой бойни другари, с които виждат света по един и същ начин, с които споделят общи идеи. Единият се нарича Васил Бараков, другият - Давид Перец, а по-нататък Цанко Лавренов ги нарича "тримата Бараци“. Така че това са Бараците - Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков. След като завършва Художествената академия, той се жени за Цена – своята съпруга, която е неизменната му спътница през целия живот, и помощ, и подкрепа в живота му. С нея се завръщат в Пловдив, където става учител в един момент от живота си. Започва да преподава в училище, което днес се казва "Пейо Яворов“, а тогава се е наричало "Екзарх Йосиф“. Там Златю Бояджиев преподава на учениците изобразително изкуство и освен това се занимава с един занаят, който се нарича фирмопис. В наши дни бихме могли да го наречем графичен дизайн или рекламен за фирми – рисували са плакати, афиши за панаира и за различни фирми, които участват там. В това фирмописно студио той работи с Давид Перец. А след това, когато е само на 47 години, той претърпява много неприятен инцидент, или не знам точното дума, защото това е повратна точка в живота му. Той претърпява един много тежък инсулт, който парализира цялата му дясна страна. Губи говора си, не може да си движи дясната ръка, а до този момент я е използвал основно нея за рисуване. След едно много тежко възстановяване, той успява да се научи, да продължи да изразява себе си чрез рисуване с лявата ръка. И всъщност бихме могли да кажем, че се ражда нов художник, защото и стилът се променя тотално. Разбира се, светогледът също няма как да не се промени след нещо подобно. Така че този негов втори период, това е периодът, в който той рисува с лявата си ръка до края на живота си", добави уредникът на къщата-музей в Пловдив "Златю Бояджиев". |
