 © |
Наблюдаваме от много години постоянно повишение на парите за здравеопазване, но не наблюдаваме повишение в качеството на услугата и най-вече в подобрения на показателите, до които би трябвало да води по-добрата здравна грижа, т.е. увеличена продължителност на живота, намалена заболеваемост от социално значими заболявания, ранно откриване на онкологичните и сърдечносъдовите заболявания. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Петър Галев, изпълнителен директор на CredoWeb, Националната виртуална мрежа за комуникация в медицината и здравеопазването.
По думите му няма пряка връзка и корелация между отпусканите все повече пари и подобряване на здравната ни система.
"Да не забравяме и парите, които всички ние като пациенти и близки на пациенти доплащаме. Т.е. реалните пари, които отиват в здравната система, за доста повече от тези, които са посочени в документите. Защото всеки знае, или поне повечето хора, които са се сблъсквали, знаят, че при редица операции, изследвания, манипулации се доплащат значителни суми, и то за често срещани ситуации. Например за подмяна на стави, за поставяне на вътреочни лещи при катаракта и т.н. се доплаща почти толкова, колкото и струва пътеката. Понякога по хиляди левове хората доплащат. Така че тези пари също трябва да ги имаме предвид. На какво го отдавам? Първо, ние имаме много лоша и фалшива медицинска статистика. Т.е. за да имаме ясна картина какви са реалните необходимости в здравната система, трябва да има и вярна информация от какво най-много боледуват хората. Докато това не е така, защото обществена тайна е, че масово пациентите лежат по едни клинични пътеки, а се лекуват от други заболявания. А лежат по фалшиви пътеки, защото те са по-скъпи от тези, за които би трябвало да бъдат приети в болниците, и т.н. Т.е. медицинската статистика е в много лошо състояние", обясни Галев.
Според него властите нямат реална представа: "Между другото, част от твърденията, че ние сме на първо място едва ли не по всички заболявания в света, се дължат именно на това, че се пише по този начин статистиката, изкривява се в подкрепа на "по-скъпите“ заболявания и диагнози, а всъщност това не е така. И реалният показател е продължителността на живота, където вече не може да има лъжа. А наистина не ни е цветуща, в сравнение с водещите европейски държави, продължителността на живота, особено в районите с по-лошо здравеопазване, като да кажем Северозападна България, където хората очевидно живеят – и мъже, и жени, по-малко, отколкото средното за България, да не говорим от средното за Европейския съюз". |
