Видин пази спомена за Първия български екзарх Антим I, погребан в уникална гробница-мавзолей | ||||||
| ||||||
Днес, признателното поколение, отбелязва 135 години от смъртта на Антим I - първият български екзарх, първи председател на Учредителното Народно събрание, виден общественик и борец за независима Българската църква. Паметта и делото на Антим I ревностно се пази и почита във Видин и уникална гробница - мавзолей в дунавския град пази тленните останки на Първия български екзарх, който е бил и видински митрополит. Днес представители на духовенството, граждани и ученици от видинската природоматематическа гимназия, носеща неговото име, ще поднесат венци и цветя пред мавзолея, ще си спомнят за великото дело и живот на Екзарх Антим и неговите думи останали във времето :"Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“. В специален книга-албум "Мавзолеят на Екзарх Антим I", епископ Поликарп, викарен епископ на Софийския митрополит и българския патриарх митрополит Неофит, разказва историята на съграждането на мавзолеят. В нея са събрани много документи, исторически свидетелства, чертежи и скици, много снимки. Каква е историята на мавзолея? Митрополит Антим и първи български екзарх умира на 1 декември 1888 г. в град Видин. Погребан е с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народа и Православната ни църква церемония двора на митрополитската църква "Св. Николай", разказва в книгата епископ Поликарп. На 16 септември 1934 г. в специален мавзолей, се полагат останките на екзархa, където се намират и до днес - 135 години след неговата смърт. Откриването на мавзолея и поставянето в железен ковчег останките на екзараха става в присъствието на целия български епископат, цар Борис III, принц Кирил, министри, представители на национални комитети и дружества, много граждани. Държавен архив -Видин пази снимки от официалната церемония. Дълга, но достатъчно документирана е историята на съграждането на мавзолея, в който почиват тленните останки на Екзарха. Първи постъпки за издигане на достоен паметник на Антим I предприема през 1915 г. Видинският митрополит Неофит. С писмо от 5 май 1915 г. той се обръща към Екзарх Йосиф: "Ваше Блаженство, Известно Ви е, че Вашият духовен старец и наш предшественик, блаженопочившият Видински митрополит и Първи български екзарх Антим е погребан в една пристройка при старата църква "Св. Вмчк. Пантелеймон" в гр. Видин. Ето вече 28 години тоя високозаслужил на народа и църквата първо йерарх лежи в гроб, скрит от очите на подрастващите нови поколения", разказва в книгата си епископ Поликарп. Митрополитът моли Светия синод за финансова подкрепа, като предполага, че 10 - 15 хиляди лева ще стигнат да се построи "нещо здраво и хубаво". През следващите девет години няма разрешение на проблема. През април 1923 г. от Светия синод се получава писмо за учредяване на фонд за построяване на паметник на Екзарха и Синода отпуска от своите общоцърковни средства сумата 75 000 лв." Понеже средствата са недостатъчни, през юни същата година Видинският епархийски духовен съвет изпраща окръжно писмо до архиерейските наместници в епархията и до църковните настоятелства във Видинска околия да подпомогнат фонда според възможностите си. Активна дейност за набиране на средства развива архимандрит Евгений, лични средства дарява и митрополит Неофит. Учениците и учителите от Видинската народна прогимназия "Антим I" също събират дарения и ги внасят във фонда. Достатъчно пари за започване на строителството са събрани едва през 1927 г. Първоначалната цена на строежа е 350 хил. лв. Срокът за извършване на строителните работи е определен на четири месеца. За избиране на изпълнител Видинската митрополия обявява търг с тайно наддаване. Във видинския държавен архив, се съхранява пълният комплект от документи по провеждането на търга. Сред тях са: скица на строителните петна на черквата "Св. Николай", Видинската митрополия и мавзолея; архитектурен проект на мавзолея в мащаб 1:50 (архитект е Коста Николов, роден във Видин през 1891 г.); поемните условия и подробно описание на каменоделските работи; сметки за каменоделските работи, количеството и стойността на необходимите материали. На 22 юни 1927 г. търгът е спечелен от предприемача от София Асен Аврамов. През 1928 г. мавзолеят е съграден, но не е довършено вътрешното му оформление. Окончателно е завършен през 1934 г., изографисан и с поставена вътре каменна фигура на Антим I, изработена от скулптора Иван Дудулов. Програмата по освещаването е включвала богослужение в църквата "Св. Николай", литийно шествие, панахида за Антим I от Събранието на архиереите с молитва за освещаването, речи на домакини и гости. На страниците на "Църковен вестник" от 22 септември 1934 г. са поместени изцяло речите на участниците в освещаването, поздравителни адреси и телеграми от личности и организации от цялата страна. При откриването цар Борис III казва: "... За заслужилите дейци най-голямото възмездие е дълговечният спомен, който те оставят в поколенията. Пред тоя спомен аз дойдох тук да се поклоня с чувство на синовна почит и признателност. Като въздавам похвала и благодарност на Н.В. Видински митрополит Неофит и на всички, които с жертвена готовност спомогнаха да се изгради този паметник-мавзолей - веществен знак на признателност - обявявам мавзолея-паметник на блаженопочиващия Пръв български екзарх и Видински митрополит Антим I за открит. Нека той увеличава паметта на големия наш йерарх, чието дело служи за пример и поощрение на потомството за единна и примерна служба на Църква и народ". Днес мавзолеят-паметник е част от един от най-красивите архитектурни и исторически комплекси във Видин и България, включващ в себе си две църкви, сградата на митрополията, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу и изцяло реставрираната сграда на Видинската Синагога, превърната в Културен център "Жул Паскин“. |