Депутати от VII-ото Велико Народно събрание с остри критики към промените в Конституцията, призоваха парламента за разум и да не бърза | ||||||
| ||||||
Тя бе организирана от парламентарната група на БСП. "Времето доказа, че въпреки някои недостатъци, тази конституция е стълб на правовата и демократична държава“, заяви Нинова по време на откриването на дискусията. "Проектът внесен от колегите от мнозинството, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, всички становища на професионални организации, неправителствени организации, Венецианската комисия са отрицателни. Това е смущаващо“, заяви тя. "Когато това няма широка обществена подкрепа, като промени, вече е проблем“, допълни тя. Тя повдигна и въпроса доколко Обикновено Народно Събрание има правомощията да изменя Конституцията и крие ли това риск някой да сезира Конституционния съд след това. Третият голям въпрос за БСП са промените в съдебната власт и предложението хора с двойно гражданство да заемат висши публични постове. Нинова отново бе критична, че нито един от текстовете, приети на първо четене, няма да остане в същия вид между двете разглеждания. Според нея всичко това крие риск конституционния въпрос да се задълбочи, а не да се разреши. Мариела Митева, народен представител в VII Велико Народно събрание от БСП, коментира съдебната реформа. Тя изрази недоумение защо ще се разделя инспектората на ВСС да две – на Прокурорска колегия и Съдийска колегия. Митова смята, че трябва да се изясни дали ще се създава нов инспекторат, или ще остане досегашния. По думите й трябва солиден аргумент, за да се открие нов и да се закрие стария. Относно мандатите на инспекторите, тя смята, че те трябва да се запазят както досега на 5 години. Тодор Предов, адвокат Съдийска колегия, коментира, че конституционните промени не са били подложени на достатъчно широко обществено обсъждане. Той посочи, че рейтингът на доверие към парламента е рекордно нисък и това поставя под съмнение неговата легитимност да ги извършва. Според Предов управляващото мнозинство цели овладяването на съдебната власт с промените. Той също бе критичен към предложението за двойното гражданство, определяйки го като "отказ от суверенитет“. Правосъдният министър Атанас Славов коментира, че Конституцията от 1991 година е демократична и отговаря в основните си части на възприетия международен стандарт. Той отбеляза, че именно с нея България е станала член на Европейския съюз и всички останали международни институции. Славов заяви, че поправките в Конституцията основно са насочени към съдебната власт. Според него това се дължи на повишаващия се стандарт към съдебната система. За него в тази сфера има утвърдени стандарти, с които трябва да се съобразява и нашата страна. Александър Томов, бивш вицепремиер и депутат от БСП, заяви, че "битката за консенсус трябва да бъде докрай“, когато става въпрос за промени в Конституцията. Той изрази съображения относно съдебната система и предложените промени. По думите му в последните 10-20 години тя е превзета от олигарси и политици. Именно заради това неговата позиция , че ако се засили политическата квота при избирането на членовете на Съдийската колегия и Прокурорската колегия, ако те бъдат разделени, ще доведе до същия ефект. Томов смята, че вече има достатъчно кадри, които да се превърнат в лицата на една нова и обновена съдебна система, необвързана политически. По темата за служебното правителство Томов каза, че по време на разписването на Конституцията никой не изразявал съображения за неконтролируема президентска власт. Той сподели, че чл. 92 от Конституцията е напълно достатъчен за ограничаването на властта. Томов обаче каза, че никой не е предполагал, че в продължение на две години няма да може да бъде сформирани правителство и страната ще се управлява през служебни правителства. Той не подкрепя идеята и за двойното гражданство. Смята, че това е белег на глобализацията. Еленко Божков коментира, че щом има нужното мнозинство от 2/3, управляващите трябва да свикат Велико Народно правителство и едва тогава да започнат реформите в института на служебното правителство. Димитър Йончев, депутат от VII-ото Велико Народно събрание, заяви, че обществеността трябва да имат възможността да изкажат позициите си по предложенията за промени. Според него без консенсус, няма как да се правят опити за изменения. Йончев подчерта, че Конституцията от 1991 година е постигнал някакъв баланс на силите, който не е идеален, но все пак се запазва. Той смята, че реформи в съдебната власт трябва да има и ако те бъдат направени, ще се постигне по-добър баланс. Йончев бе критичен към депутатите от 49-ото Народно събрание, които се опитват да изменят основния закон в състояние на "импотентност“. Според него предлаганите промени в института на служебния кабинет са от политически съображения, а не от належащи институционални. |
Още по темата: | общо новини по темата: 1135 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/190 ] следващата страница |