Т.нар. бял ритуал е една от най-варненските традиции. В онези времена всички варненци цяла година работят и живеят за едно нещо - да спестят пари и да си купят бял плат за първи юни. В началото на летния сезон всеки варненски мъж си шиел бял костюм, купувал си бяла риза, бели чорапи, бели обувки и бяла шапка. За жените правилото не важело. При дамите било важно тоалетът само да е светъл - кремав или охра. Ако някой господин не успявал да събере пари, родата му помагала - за да не изложи фамилията. На първи юни като по команда всички излизали с белите си дрехи на гезмето.

Шапката за варненеца била задължителен аксесоар без значение от сезона. Ако някой си забрави кепето дори да отиде до бакалията, ако го хванат, му излизало име. "Ей го на, Кънчо, стана въртоглав. Вятърът ще му изфиряса акъла", илюстрира Валентин Стамов.

Без шапка можело да се стои в двора на къщата, и само там. Шапката се сваляла само за поздрав на улицата. "Баща ми хиляди пъти ми се караше: Как ще излезеш без шапка, бе, Валентинчо", спомня си композиторът, чието семейство след 1944 г. се премества в София. "Лятото на 1995 г. баща ми явно бе почувствал, че си отива. Каза ми: Вальо, аз си отивам, няма да се сърдиш. Моля те за последно да ме закараш до Варна - разказва Стамов. - Беше жега, но все пак беше непримирим и го закарах. Ден преди да се върнем в София, каза, че иска да излезем на разходка. Извади от някъде едно красиво куфарче, отвори го ритуално като Христо Ботев на слизане от "Радецки". Вътре имаше специално ушит бял тоалет. Преоблече се. Заприлича на американски киноактьор. Като тръгнахме от театъра до Морската градина, всички се обръщаха да ни гледат. Баща ми направо блестеше. Попитах го: "Татко, защо го направи?" А той отговори: "За да види Варна, че има още един, който помни белите ритуали. А и аз да се разделя с бялата варненска одежда", разказва Стамов-син. "Имаше дори бял бастун. Може да си внушавам, но след два-три дни видях още неколцина възрастни хора, които също бяха извадили белите си дрехи. Сякаш баща ми върна модата." Валентин Стамов предлага традицията да се възроди. На първи юни всеки може да си сложи по една бяла шапка и Варна и варненци да грейнат.

Английският плат - задължителен

Друг варненски табиет е свързан пак с облеклото. Варненец, каквато и работа да върши, каквато и професия или длъжност да заема, е било задължително да си купува английски плат. Неслучайно. И сега тези платове са най-здравите, твърди Валентин Стамов. Англичаните получават най-добрата суровина от Индия, Южна Америка и т.н. Английският балтон е вечен. Той ще се поизтърка, но няма да се скъса и да се скапе. Варненци са били обути винаги с английски обувки. Когато руските войски пристигат след 9 септември и разбиват складовете на пристанището, се хващат за главите. Чудят се това Варна ли е, или Лондон, твърди композиторът. Складът е пълен с английски платове, конфекция, бастуни и чадъри. "Това няма да го видиш в Бургас, там носят каквото си искат. Английските гети са толкова здрави, че се предават от поколения на поколения. Те не се развалят", посочва Стамов- син.

Посрещали изискано и говорели като аристократи

В днешни времена никой не помни традицията на посрещането по варненски от първата половина на 20-и век. Това означава да те настанят в най-хубавото място в къщата и да ти поднесат най-хубавото питие, най-хубавото мезе и т.н. Да те стоплят с хубава приказка. Дори някой да ти е неприятен, враг едва ли не, се посреща така, че да се сдобрите. Разговорите са с високопарна приказка. "Помня как разговаряхме, етикет на любезност, но с едни приказка, която не е обикновена приказка, в по-литературен стил, както в театрите", разказва Валентин Стамов. Говорело се на вие. Встъплението започва, например, с "Бихте ли била така любезна", "Ако нямате нищо против" и т.н. В онези времена това го няма в другите части на България. Във Варна на мода били личностите като големия актьор Драгомир Капанов, Стоян Бъчваров и Идеал Петров.

"Капанов бил с бухнали коси, едър и големи очи. С Идеал Петров ходели по главната улица и говорели с мощните си басови гласове, така че да ги чуват всички наоколо. Сваляли си шапките за поздрав. И децата им се радвали. Пускаха лафове, на които да се смеят всички наоколо. Това е спектакъл, на който всички се наслаждават", разказва Стамов.

Карали колело и винаги черпели в заведенията

Варненци са били влюбени в колелетата си, както днес в автомобилите си. В онези години в никой друг град не е имало толкова колела. Пътят за Златни пясъци бил с успоредна алея за колела. Велосипедът се ползвал масово и от дамите, и от господата.

Варненската аристократичност е свързана и с още нещо - с това, че когато варненец седне на масата в заведение, той трябва задължително да почерпи. В това отношение буквално са се надпреварвали.

Източник: в. "Народно дело"