| В медицинската практика често се срещат и т.нар. хронични или често повтарящи се наранявания: Те не са достатъчно "силни", за да предизвикат рязко увреждане | ||||||
| ||||||
Не бива да се подценяват и сухожилията, които се възпаляват при системно натоварване на китката. Според специалистите това прави тази част от горния крайник обект на твърде много контузии. Най-честите травматични увреждания на китката са навяхване, счупване или Синдром на карпалния канал. Реално тази област от горния крайник може да пострада по различни причини. Най-честият случай е при падане напред, когато човек се опитва да се предпази с помощна на ръцете си. Рязкото движение, надвишаващо възможността за движение на ставата, също причинява различни по вид увреждания. Такива могат да се получат и при директен удар върху китката. В медицинската практика често се срещат и т.нар. хронични или често повтарящи се наранявания. Те не са достатъчно "силни“, за да предизвикат рязко увреждане, но при честото им повтаряне те причиняват възпаление и притискане на определени структури. А крайният резултат е възникване на болка и други характерни оплаквания. Такива увреждания са възпаленията на сухожилията – като тендинит или Синдром на карпалния канал. Основните мерки, които човек може да приложи в домашни условия, когато нарани китката си, зависят от травмата (счупвания на кости, разтежения на връзки или мускули). Конкретно при травма може да се направи умерено стегната превръзка в наранената област. Въпреки това специалистите съветват хората да търсят помощ, ако изпитват силна болка в наранената китка и тя не отминава. Подуването се появява за много кратко време в травмираната зона, но изисква рентгенова снимка и поставянето на шина. До спешното отделение трябва да се отиде и ако човек забележи очевидна деформация (промяна във формата) на китката, ако не е способен да осъществи движения с нея или ако те са ограничени, както и ако усеща, че ръката му става студена. Възможно е също така да бъдат забелязани нетипични движения в ставата или да има открита рана, в която може да се види част от костта. В подобна ситуация спешният лекар разпитва подробно по какъв начин се е контузил пациентът – дали е паднал, или се е ударил с нещо, както и в каква последователност са се появили оплакванията, тяхната тежест и т.н. Информацията, която специалистът придобива от този "разпит“, го насочва към евентуалния вид увреждане, което да търси. След това той оглежда обстойно ръката от рамото до върха на пръстите, за да определи наличието на други съпътстващи увреждания. Преглеждайки наранената китка, лекарят ще определи чрез опипване мястото на най-силната болка, наличието на подуване, степента на ограничение на движенията и т.н. За да прецени дали е налице увреждане на артериален кръвоносен съд или нерв, той ще изследва пулса на различни места в ръката, както и чувствителността и способността за движение на пръстите, предаде bTV. Ако прегледът подсказва наличието на увреждане на китката, спешният лекар ще назначи рентгенови снимки на китката и предмишницата, за да потвърди или да отхвърли наличието на счупване или разместване на китката, както от какъв вид е фрактурата и точно на кое място е тя. |
https://www.varna24.bg/novini/interesno/V-medicinskata-praktika-chesto-se-sreshtat-i-tnar-hronichni-ili-chesto-povtaryashti-se-naranyavaniya-Te-ne-sa-dostatuchno-silni-za-da-predizvikat-ryazko-uvrezhdane-2237497
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.