Ако напуснем в средата на годината, можем ли да прехвърлим неизползван отпуск от единия работодател към другия?
Автор: Десислава Томева 16:38 / 03.09.2024Коментари ()1492
©
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2). Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично (чл. 224, ал. 3 КТ).

Важно е да се уточни, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. Съветите са на д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.bg. В разпоредбата на чл. 178 КТ е установена забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Това означава, че не съществува и правно основание за прехвърляне на неизползвания платен годишен отпуск от един работодател на друг.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца (чл. 42, ал. 3 НРВПО). Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 3 НРВПО).

Парично обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил по давност.

В чл. 176а, ал. 1 КТ е регламентирано, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ).

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай че са налице предпоставките за неговата дължимост от работодателя, няма значение дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, или е налице дисциплинарно уволнение и др.


https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Ako-napusnem-v-sredata-na-godinata-mozhem-li-da-prehvurlim-neizpolzvan-otpusk-ot-ediniya-rabotodatel-kum-drugiya-2249950
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.