| Теодора Стоянова, "Фрея": Когато творим музика, нашите души ни подсказват как да продължим | ||||||
| ||||||
Разкажете ни как група “Фрея" се вписва в този проект? Основната задача на проекта беше да реконструира тази музика, този запазен мотив. Това не беше никак лесна задача, понеже ние първоначално разполагахме със запазен нотен текст, който е с ключ, който ние не познаваме. Поради тази причина се наложи да се доверим изцяло на превода на този нотен текст, осъществен благодарение на консултацията на д-р Александра Фол, която е специалист по средновековна музика, самата тя е композитор. Ние изцяло се доверихме на нейния авторитет. Вярвам, че не сгрешихме, защото тя е доказано име в средновековната музика и нейното проучване. Затова реконструкцията на музикалния мотив, който създадохме беше изцяло поверен на нейния превод. Другата отправна точка, която безпогрешно вярвам, че също ще ни доведе до така търсената истина, е нашите музикални усещания. Защото, както ние творим музика сега в този съвременен XXI век и имаме определени усещания като музиканти и отношение към музиката, вярваме, че същото отношение са имали и хората в миналото. Само че в една друга епоха със съответните различни средства. Нашата основна задача беше, освен да пресъздадем музикалният текст, да го възпроизведем, да го изсвирим, беше и да си представим предназначението на тази музика, контекста на тази музика, значението й. Това доведе до реконструкция на съответния музикален инструмент, ние възпроизведохме гусла, тракийска гусла с една струна. Като всъщност ние нямаме запазени сведения, че конкретно този музикален мотив е бил изпълняван с гусла. Смятаме, че самото време е било допустимо да има гусла в музикалния съпровод. В реконструкцията на музикалния текст ние направихме само инструментал. Защото, за огромно съжаление, този, който е записал музикалния текст не е оставил текст като думи, като какво точно са пеели тези жени в този ритуал. Нямаме запазен текст, затова оставихме музиката инструментална. Но вече в своята авторска композиция си позволихме да сложим и текст, който има съответното значение, такова каквото смятаме, че е било предназначението на музикалния мотив. По самия ключ, не можеше ли да се предположи за инструмента и какъв е бил този ключ, много ми е любопитно? За това вече може да ви каже самата Петя Крушева, защото тя е свързващото звено в проекта. Тя събра екипа и може да ви бъде много по-полезна в тази информация. За нас беше наистина непознат музикалния текст, самата мелодия звучеше нетипично спрямо нашите представи за фолклор. Ние сме свикнали като кажем “фолклорна музика", тоест музика идваща от народа, да чуваме определен звук. Но мога да ви уверя, че тази музика звучи нетипично и със сигурност не толкова доближаваща се до днешните представи за фолклор. Беше интересно да го вплетем в съвременна композиция, беше интересна задача. Много пъти се демотивирахме, защото все имаше един момент от който не можехме да продължим нататък. Тоест, ние изсвирваме музикалния, запазеният музикален мотив, което е целта на реконструкцията и вече не можем да продължим нататък. И вече тук ни помогнаха нашите лични усещания като музиканти, имащи отношение към музиката на миналото. И всъщност, нашите собствени души ни подсказаха донякъде и как можем да продължим. Много интересно, може би не напразно са потърсили вас, като група, защото вие също сте нетипична група, с по-различно звучене. Кажете нещо за самата “Фрея", какво правите вие? Ние сме хора, живеещи в XXI век, музиката ни все пак е съвременна, тъй като използваме съвременна техника, озвучаване, микрофони, ние сме свързани със съвремието. Но търсим значението, контекста на музиката такава, каквато е била в античността и средновековието. И за да го постигнем съответно проучваме ритуални практики, съответните танцови практики, обичаите. Понеже знаете, че в миналото неизменно е действал законът за хоровия синкретизъм, тоест, музиката, звукът е бил част от ритуала, от бита. Не е била отделна част, каквато днес имаме в изкуството музика, не е била. За да го постигнем, ние съответно се опитваме да реконструираме, да се доближим до характерните инструменти, което ни доведе да имаме Орфеева лира, знаете за музиката на Орфей, да имаме и някои норвежки инструменти, понеже първоначалният ни фокус беше музиката на Скандинавието. Точно това щях да ви попитам, откъде-накъде пък Скандинавието? Защото бяхме във Финландия по повод един музикален фестивал в Китее, родният град на “Найтуиш", наша много любима съвременна група, метъл група, като всъщност нейният създател е българин - Пламен Димов. Той ни покани във Финландия и там се роди нашият интерес към Скандинавието, към тази северна култура. Върнахме се в България и решихме да създадем такъв проект “Фрея". Но впоследствие ни стана интересно да разровим и в другите култури и епохи. Затова имаме Давидова лира, имаме тагел харпи, различни инструменти, които днес не се използват много в съвременната музика. Но пък се наблюдава и един подчертан интерес към тази музика, защото има все повече групи, които търсят своето вдъхновение именно в миналите епохи. Може би набавянето на тези инструменти също представлява трудност, не е толкова лесно да се намерят днес? Голяма част от тях са направени от нас, тъй като моят съпруг Добрин Стоянов е лютиер, завършил е в Канада лютиерство. Голяма част ги създава той, също така имаме и друг приятел, който реконструира такива инструменти. Това, което не можем да си набавим, всъщност се опитваме да го създадем сами, като отново използваме исторически данни, различни описания как са изглеждали, какво е било предназначението им, какви са били материалите, които са влагали в тези инструменти. Но най-вече, основният ни интерес е какъв е бил контекстът, предназначението на тази музика, как се е изпълнявала и с какви цели. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Teodora-Stoyanova-Freya-Kogato-tvorim-muzika-nashite-dushi-ni-podskazvat-kak-da-produlzhim-2274931
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.