Ако има звуци, които предизвикват бурни емоционални реакции - генетично е | ||||||
| ||||||
Макар причините за мизофонията все още да не са напълно ясни, изследвания показват, че при засегнатите може да се наблюдава прекомерна реакция на мозъка към определени звукови стимули. Състоянието е сравнително ново като официална диагноза и все още не е достатъчно проучено, но според специалистите, разбирането и лечението на мизофонията изискват както психологически, така и неврологичен подход. Скорошно проучване установява, че мизофонията е по-разпространена, отколкото се е смятало досега. Изследвания разкриват, че това състояние има общи генетични връзки с тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство. Изследването е публикувано в сп. Frontiers in Neuroscience. Авторите на настоящото проучване анализират генетичните данни от Консорциума за психиатрична геномика във Великобритания и откриват, че хората, които се идентифицират като страдащи от мизофония, по-често носят гени, свързани с психиатрични разстройства, както и с шум в ушите. Пациентите, които изпитват постоянен, писклив звън в ушите (шум в ушите), също са по-предразположени към психологически симптоми на депресия и тревожност. Имало е припокриване с генетичните фактори на посттравматичното стресово разстройство, което означава, че гените, свързани с чувствителността към това разстройство, също повишават вероятността от мизофония. Тази връзка може да индикира наличието на споделена невробиологична система, засягаща и двете състояния, и предполага, че техниките за лечение на посттравматично стресово разстройство биха могли да бъдат приложени и при мизофония, казва екипът, провел проучването. Не се твърди, че мизофонията и другите свързани състояния непременно имат общи механизми, а че някои генетични рискови фактори могат да бъдат сходни. Предишни изследвания показват, че хората с мизофония по-често интернализират страданието си. Настоящото проучване подкрепя тази идея, като установява силни връзки с личностни черти като безпокойство, вина, самота и невротизъм. Реакциите на задействащи звуци могат да варират от раздразнение и гняв до дистрес, който затруднява ежедневните дейности. Мизофонията се основава на чувството за вина, свързано с предизвиканото раздразнение и гняв, а не на поведенческия израз на самия гняв, който причинява страданието. Хората с разстройство от аутистичния спектър показват по-ниска предразположеност към мизофония, което е неочаквано, предвид че хората с аутизъм имат намалена толерантност към звуци. Изследователите отбелязват, че техните резултати показват относителна независимост на мизофонията и заболяванията от аутистичния спектър в контекста на геномните вариации. Това повишава вероятността за съществуването на различни форми на мизофония, които са свързани с обуславяне на гняв или негативни емоции, свързани със специфични звуци, пише Puls.bg. Изследователите предупреждават, че техните данни са предимно за населението от европейски произход, и не е сигурно дали същите връзки ще се появят в други групи. Освен това, мизофонията не е диагностицирана медицински в техните проби, а е само самодокладвана, което може да изкриви резултатите. Въпреки това, изследването предлага важни насоки за бъдещи проучвания, насочени към откриване на биологичния механизъм, стоящ зад мизофонията. |