 © в. "24 часа" |  |
Всеки българин - гражданин. Това ще е демографската картина през 2060-а. Жителите на селата се топят и дотогава вече ще са 0 човека. Това прогнозира вчера гл. ас. Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека към БАН.Вече 200 села са напълно обезлюдени, а в още 500 е адресът на по 10-15 души. Портите и стволовете на дърветата били скрити от налепените по тях некролози. А от десетилетия не се раждали бебета.
Закриването на училища, болници, здравни пунктове и автобусни линии пропъдило младите. А по-късно и възрастните, които пък заради многото болести и старостта трябва да имат подръка повече удобства и възможност за лечение. На много места липсва електроснабдяване и канализация. Няма нито една павирана улица, обясняват хората, напуснали родната къща.
В много райони е така, но Северозападна България е истинският музей на обезлюдяването, обясни ученият. (Къде проблемът е най-остър - виж. на картата) Със 70% се е стопило населението в Трън, Годеч, Брегово, Макреш. Селата са намалели с15%.
Младите жени по-често вземат еднопосочен билет към големия град, за да учат и следват. Резултатът е, че в селата има много мъже, за които е трудно да си намерят партньорка, да създадат семейство и деца.
Най-големият проблем в селата сега е престъпността, обясни проф. Марта Сугарева. Не само овдовелите се страхуват да живеят сами. Силно притеснение изпитват и женените възрастни хора, защото не могат да се защитят от набези, крадци и насилници. Не смеят да гледат животни, изоставят бостани и лозя, за да не ги оберат. От друга страна, не смеят да напуснат домовете си, за да не им отнесат покъщнината. За продажба не може да се мисли - никой не се нуждае от имот на село, а и в кризата печалбите са твърде ниски.
Причината за обезлюдяването в миналото е преди всичко е индустриализацията и колективизацията, която остава хората без поминък. Стремежът е превръщането на дребната буржоазия в пролетариат. Днес пък заради липсата на работа в малките селища хората пътуват в най-близкия град. Живеят обаче в т.нар. села спални. Повечето българи мигрират, за да търсят препитание в няколкото най-големи града у нас или в чужбина, но рядко се връщат по родните места.
Пътя към родния дом не забравят предимно българомохамеданите. Дори да намерят работа зад граница, те се връщат, твърдят демографите. Затова в селата с голям процент такова население има млади хора, деца и бебета.
Необходима е "инвентаризация" на селата, да се потърси потенциалът за развитие на биоземеделието и селския туризъм, твърди Николай Цеков. Има риск България да изпусне шанс за евросредства за селското развитие, защото общините нямат пари за съфинансиране.
Източник: в. "24 часа" |
