Нели Хаджийска: Цял живот ми е липсвал. Приех го. Спрях да го съдя. Разбрах го | ||||||
| ||||||
Тази нощ баща ми си е отишъл... Цял живот ми е липсвал. Разделили са се с майка, когато съм била на 1 годинка. Не поддържахме връзка, спорадично в годините сме се виждали 3, 4 пъти. Дълго време опитвах да убеждавам себе си и другите, че това не ми е тема и не ми е важно. А на вътрешен план, енергията все към него е теглила. След дълга психологическа работа успях да се отворя към тази травма, да я видя, да я призная и да й дам пространство в душата си. Приех го. Спрях да го съдя. Разбрах го. Почувствах, че ми е дал всичко, на което е бил способен. Съвсем наскоро направихме една церемония и соматична терапия, през която си позволих нещо повече - любовта да потече. От мен към него и от него към мен. Взех баща ми в сърцето си и се усетих пълна, преливаща. В последните 2 години ние с него и в реалността всеки ден по малко се сближавахме. Виждахме се, споделяхме си, говорихме си дълго и автентично. Той ме подкрепи за някои мои много смели решения... Днес, по ирония на съдбата на събитието ни "Ключът е в кризата" новината достигна до мен. Ще го изпратя в деня на голямото събитие на MINDКАСТ на 17.12... Голямо изпитание ще е! Но...Съдба! Хора, обичайте се, приемайте се, прощавайте си - толкова е по-леко за душите Татко, обичам те! Благодаря за всички уроци, които научих в твоето отсъствие. Ще ми липсваш, както е било цял живот. Лек път и поклон. |