| Доц. Владислав Миланов: Журналистите са посланици на езика ни във всеки български дом | ||||||
| ||||||
Инициативата, която бе проведена под надслов "Филология и журналистика – заедно за езика“, има своя дългогодишна история и е част от поредица, които организират студентите и преподавателите им от Факултета по славянски филологии. Преди три месеца беше проведена кръгла маса на тема "Лингвистиката и медицината – заедно за човека“, съобщават на сайта на университета. На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова, журналисти, преподаватели и студенти. Доц. д-р Владислав Миланов от Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии откри събитието и подчерта, че днес за пореден път в представителната зала на Софийския университет ни събира обичта към българския език. "Тук сме, защото Софийският университет остава едно от най-красивите места в България, съхранили уважението към културата, историята, литературата и към човека; запазили непреходната обич към езика, предадена в тези пространства на духа от няколко поколения големи български езиковеди, поставили здраво темелите на науката за съвременния български език. Неслучайно тук – в храма на науката и на духа; в едно от най-хубавите места в България; в лоното на словото, където думите градят световете на хармонията. Думите се раждат от човека, за да достигат до другите и да (до)изграждат и у тях един подреден, смислен и споделен свят“, каза доц. Миланов. Той отбеляза, че повече от двадесет години със студентите българисти и със студенти от Историческия факултет наблюдават динамиката на българската реч. Не защото са длъжни, а защото обичат езика си и през него правят младите хора, изучаващи филология и история, съпричастни към най-голямата сила в света – словото. "Не сме ловци на грешки, а обичаме езика си“, подчерта доц. Миланов и отбеляза, че тази година са спазили отново своята традиция и са наблюдавали журналистическата реч. "Защото винаги ще подчертаваме, че журналистите са посланици на езика ни във всеки български дом“, посочи още той. Днес сме заедно, защото журналистите и българистите сме общност. Защото границите на човека и на неговата мисъл са и границите на неговата реч, отбеляза доц. Миланов. Той подчерта, че въпросите са много и днес няма да бъде намерен отговор. Но няма да спрат да го търсят. В своето слово той постави няколко ключови въпроса: Защо говорим на български език, а не се разбираме и често трябва да се превеждаме – от родния си език на родния си език? Защо често говорим и разбираме българския език като чужд и трябва да го преподаваме така сякаш не е нашият роден език? Защо лесно предадохме високата езикова култура, а книжовноезиковите норми се превърнаха по-скоро в изключение в официалната реч на публично говорещите хора? Защо немалка част от младите хора днес често се изразяват и пишат по-добре на английски език, отколкото на родния си български език? Обръщайки се към аудиторията, доц. Миланов заяви, че награди за езика не може да има, защото всеки носител на езика трябва го да пази и да го обича така, както уважава и обича себе си, и това е истинската награда за речта ни. "Езикът е отражение на обществените промени и на развитието на обществото. За всичко друго можем да присъждаме награди, но уважението към езика е грижа на всеки един от нас – всеки ден и всеки час и това не бива да намира израз в търсенето на пиар акции, защото езикът е над всичко това“, акцентира в словото си доц. Миланов, но подчерта, че не можем да затваряме очите си пред тези, които ежедневно проявяват отношение към езика, посвещават му предавания или са добър пример за висока езикова култура в ефир. "Затова сме тук. От различни телевизии, с различни рейтинги, с формати, които имат своя политика, но обединени от уважението към българския език. И изразяваме своето признание към вас. И сме длъжни да бъдем заедно. Защото човечеството се придвижва все по-бързо напред, но човекът говори все по-трудно; Защото изпадаме в безсилие, когато трябва да изразим себе си пред другите през силата на мисълта и през силата на думите“, каза още доц. Миланов. В края на своето слово той обърна внимание, че презентацията, която е фон на събитието, обобщава много малка част от наблюденията на екипа за допусканите езикови грешки. "Вече имаме корпус от над 700 примера, които съвместно с колеги от Секцията по етнолингвистика на Института за български език сме обобщили в бюлетин“, посочи доц. Миланов и в навечерието на светлите празници призова да си пожелаем здраве и поводи за ползотворни срещи в името на българската реч. Проф. Надежда Сталянова приветства всички с "Добре дошли!“ и заяви, че във време, в което публичната реч ни носи предимно печал, във време, в което агресията и езиковата агресия стават норма и не учудват никого, има и в Аулата са събрани не само отделни личности, но и гилдии, които вярват в библейската максима, че в думите има живот. Като преподавател по лексикология – наука за значението на думите, проф. Сталянова изрази силната си увереност в тяхната способност те да съграждат света ни. "Ние всички тук, събрани в Аулата днес, познаваме тази сила. И ако по-голямата част от хората в обществото ни също я познаваха, съм твърдо убедена, че в света нямаше да се водят войни с оръдия“, подчерта проф. Сталянова. Тя изтъкна, че срещата в Аулата е резултат от дългогодишни научни изследвания, които са институционално подкрепени. Проф. Сталянова изрази благодарността си към Софийския университет, който подкрепя проекта "Текст и действителност, действителност и текст“, и на Министерството на образованието и науката, подкрепящо проекта "Кризи на общуването и общуването по време на кризи“. Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев се обърна с поздрав към присъстващите в Аулата и заяви, че всичко това, което върши Софийският университет в полето на словото, е изключително важно. В своето обръщение той припомни, че в словото си по повод 24 май заяви, че битката за езика е битката за бъдещето на България, за бъдещето на културата ни. "Трябва да я водим ежедневно. Трябва да я водим мотивирано. Трябва да я водим коректно, ако искаме обществото да се промени“, изтъкна още ректорът. Той подчерта още, че езикът притежава тази магическа способност да разпада цялостната слятост на света, обозначавайки отделните негови елементи. И след това отново да го свързва в целостта на отделния индивид, на отделните общества, на отделните култури. Никой друг елемент от обществения живот не притежава в такава сила тези способности. "Ето защо работата на нашите колеги, подкрепена от студентите, е изключително важна. Тя е плод на една своеобразна трудна езикова дисекция, въз основа на която се водят изводите, констатациите на действителността, която ни заобикаля“, каза още проф. Вълчев и се обърна с благодарност и с апел към представителите на българските медии. Публичното говорене е сложен и изключително отговорен процес. "Българските медии и българските журналисти притежават привилегията да се възползват първи от магичните послания на езика и тяхното поведение е изключително отговорно. Не е време за заклеймяване, достатъчно разделени сме като общество, но е време да напипаме основните проблеми, които са свързани с езиковото ни поведение, с езиковата култура, която ни заобикаля, да насърчаваме добрите примери, защото няма как да вървим напред, ако не се опитваме да определяме посоките, в които трябва да продължим да се развиваме, и да браним езика си, защото това е до голяма степен част от нашата същност“, посочи още ректорът. Проф. Вълчев изрази благодарността си към журналистите, които са превърнали битката за езика в своя кауза. Накрая той призова всички да работим заедно, за да превърнем езика в средство за общуване, а не в средство за омраза и разделение. Председателят на Народното събрание на Република България доц. Наталия Киселова припомни в приветствието си, че преди повече от 20 години се е родила идеята да се прави анализ на политическата и журналистическата реч. "Колегите от Факултета по славянски филологии запалиха не само мен, но и редица други, както се вижда над 200 студенти през последната година, които да наблюдават освен журналистическата, но и политическата реч“, каза доц. Киселова и благодари за упоритостта. Председателят на Народното събрание на Република България посочи, че езикът е оръжие, което може да бъде използвано във всяка една ситуация и да наранява много повече от огнестрелни или хладни оръжия. Езикът е най-нежното средство, чрез което можем да изразим толкова прекрасни и хубави пожелания. Езикът на журналистите е езикът, който стига до всеки дом, независимо дали през електронна или печатна медия. Езикът е основният инструмент на социалните мрежи. "Без език не можем и това е едно от нещата, които ни отличава от всички други същества“, посочи още доц. Киселова. Тя подчерта, че езикът на Софийския университет трябва да бъде мерило и допълни, че когато преди 20 години са си говорили между колегите, че е време да се постави стандарт, защото им се е струвало, че езикът започнал да залита в посоки, които не им харесвали, уви, днес 20 години по-късно, се вижда, че тази тенденция не е спряла. "Това не бива да ни обезнадеждава и ние трябва да продължим се борим за общоупотребимия български език, на който всички сме длъжници. Да пишем и повече да четем“, добави доц. Киселова. Тя пожела много сили на студентите и да бъдат критични. С пожеланието за светли празници доц. Киселова призова да си обещаем, че тези дни, които предстоят, ще бъдат посветени на повече четене, на повече слушане, за да си дадем сметка за едно – езикът е нещото, което ни свързва и не трябва да бъде онова, което ни разделя. Проф. дфн Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии, посочи, че живеем във време, което изследователите определят като "време на новата скорост“ – едно наистина много ускорено битие, в което ние фрагментираме света си, избираме кратките форми и в което битката е за вниманието на зрителите, на читателите, на слушателите, на студентите. "Мисля, че тази инициатива успява точно в това – да направи стоп-кадър, да накара студентите в тяхното изключително забързано ежедневие да се спрат, да ви слушат, да ви анализират, да ви четат и да посветят време за това да формулират важните проблеми, които излизат през езика. Вие сте спечелили тяхното внимание – чухте – над 200 студенти са посветили много време за това да работят върху анализ“, посочи деканът и допълни, че според нея това е изключително постижение, а голямата заслуга е на доц. Миланов и проф. Сталянова, които успяват да мотивират. Цялата наша гилдия, било от страната на преподавателите, било от страната на журналистите, имаме задачата да пазим езика, не просто защото трябва да говорим добре, а защото това е начин да акцентираме върху професионализма във всяка една сфера, което е един от големите дефицити на българското общество, и да се опитваме през езика да влизаме в света на другия, да тушираме езика на омразата, каза проф. Личева и пожела успех на инициативата. В своето слово деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова подчерта, че работата, която върши Факултетът по славянски филологии е огромна и благодари на доц. Миланов и на проф. Сталянова за тяхната всеотдайност и за това, че са успели да ангажират студентите на няколко факултета, но преобладаващо от Факултета по славянски филологии и от Историческия факултет. "Бидейки хуманитаристи, те са различни, но са обединени от борбата за езика. Радвам се, че нашият форум тук е в присъствието на водещи журналисти, защото те ни показват отговорността пред всички нас. Отговорността за езика, за общественото мнение“. Проф. Маркова пожела да има нови подобни срещи и да няма реч на омразата. Първокурсниците от специалност "Българска филология“ Мариела Радева и Анастасия Власева, оглавили студентския екип, наблюдавал журналистическата реч, представиха своята визия за ролята на слово и представиха накратко своята работа. Събитието продължи с връчване на отличията на представителите на медиите за отношението им към българския език. Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и вестник "Аз-буки“ бяха отличени за цялостно отношение към проблемите на българския език и за високия стандарт, който отстояват. Награди получиха и журналистите Симеон Иванов, Христина Христова, Бойко Василев, Аделина Радева, Надя Обретенова, Ани Салич, Ани Балджиян, Мирослава Иванова, Дияна Радева, Дияна Янкулова, Венета Гаврилова, Виктор Николаев, Виктор Дремсизов, Мария Константинова, Златимир Йочев, Мария Цънцарова, Мария Ванкова, Невена Василева. Идеите на младите изследователи са подкрепени от проект КП 06-Н-80/11 на тема "Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на криза“, финансиран от ФНИ на Министерството на образованието и науката. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Doc-Vladislav-Milanov-Zhurnalistite-sa-poslanici-na-ezika-ni-vuv-vseki-bulgarski-dom-2383372
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.