Проф. Румяна Коларова: Конституционният съд става активен участник в политическия процес и трябва да носи отговорността за това | ||||||
| ||||||
"Има конституционни съдилища, които правят именно това. Ние ги наричаме "активистки“. Това са конституционни съдилища, които се намесват в политическия процес по един много ефективен, много резултатен начин, по един много видим начин. Българският Конституционен съд в много случаи точно обратното правеше, самоограничаваше се, защото е ясно, че конституционните съдии нямат легитимността на избрани политици – те са назначени. Може да са назначени от президент, може да са избрани от парламента, от Висшия съдебен, по-точно Пленума на магистратите, но това няма никакво значение. Това са хора, които не носят политическа отговорност, защото веднъж избрани няма как те да бъдат санкционирани", коментира тя. По думите й в много държави има противопоставяне срещу толкова голяма роля на конституционните съдилища. "В момента аз с много голямо внимание следя немските избори. Конституционният съд е сезиран именно във връзка с изборите в Германия, защото знаете, че на Сара Вагенкнехт липсват над 5000 гласа, но когато говорим за Германия и България това е съпоставимо с 21 гласа, които не достигат на "Величие", за да влезе в парламента, същото и със Сара Вагенкнехт. Така че това не е изключение, което се случва в България, но е прецедент начинът, по който Конституционният съд взе решение", съпостави Коларова. Тя е категорична, че Конституционният съд има правомощията да взема това решение, но "едновременно с това напълно се противопоставям на спекулациите, които се правят на основата на относителния дял на секциите с погрешно преброени бюлетини. Това са секции, в които има основателни съмнения и доказателства, че има някакъв вид манипулации. Не може да кажем, че около 40% от всички секции в България имат тези манипулации. Напротив, аз съм напълно убедена, че не само в секцията, в която аз съм гласувала, няма никакви манипулации, но че това се отнася за преобладаващия брой секции в България. Това съм напълно убедена. 2 000 секции от 12 000 не са толкова значим процент". Според нея това, което се случва в България във връзка с изборния процес, е нещо изключително позитивно. "Защо? Защото показва, че демокрацията в България работи. Нещо повече, то показва, че разделението на властите работи. Защо? Защото разделението на властите не се състои в това една институция да действа, защото тя е автономна институция, институция със собствени правомощия, и всички останали да седят със скръстени ръце и да чакат да видят какво ще се случи. Това не е разделението на властите. Механизмът, чрез който се осъществява разделението на властите, е контрол и противодействие. Българската Конституция не дава много възможности за противодействие, когато става дума за разделение на властите, но аз и мисля, че в тази ситуация все пак основните политически субекти се опитаха именно това да направят, особено парламента. И аз съм сред тези, които оправдават дебата в парламента", каза още Коларова и мотивира това с председателят на Конституционния съд, който си "позволи да бъде политически активна, и се появи по телевизията с един политически апел, Народното събрание трябваше да отговори. И Народното събрание нямаше готов отговор на въпроса. Народното събрание искаше публично да дебатира ситуацията, и го направиха". "Обвиненията спрямо Централната избирателна комисия (ЦИК) - когато имате такъв тежък казус, който има толкова непредвидими политически последици, може би е хубаво внимателно да се обмисли, може би е хубаво внимателно да се провери". "Единствено, според мен, неадекватна реакция имаме от страна на президентската институция. Там има много, много, много нервно и неадекватно говорене. Спомняте си как едва ли не на първия ден след изборите вицепрезидентката обяви, че това Народно събрание е нелегитимно. В момента президентът в продължение на дни хиперболизира манипулациите, които експертите откриха в секциите. Има пристрастна интерпретация", напомни Коларова. Тя допълни, че експертът проф. Калинов заяви, че машинното броене и всъщност данните от машините са много по-способни да манипулират резултата. "И там има много по-големи несъответствия между броя на преброените в машинната памет гласувания и реално отпечатаните бюлетини от машините. Той това го заяви и не мисля, че медиите му обърнаха толкова внимание. Той каза, че проверката е показала, че машините в начина, по който се използват, са ненадеждни, и отпечатването и броенето е по-надеждният модел, отколкото машинно броене чрез паметта на машината. Докато президентът продължава да повтаря, че машинното броене било най-честното", завърши тя. |
Още по темата: | общо новини по темата: 1015 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/170 ] следващата страница |