© Varna24.bg

- Доц. Нешков, защо се получи така, че след еуфорията от 25-30% ръст на ранните записвания, сега идва разочарованието от все още незапълнената хотелска база?

- Първо искам да уточня, че тези проценти бяха афиширани през февруари-март. Основните туроператори тогава съвсем обективно на базата на данните за записванията към този период дадоха проценти от порядъка на 30-20-15%. Тоест още в началото имаше достатъчно широк диапазон. Тези цифри бяха актуални към март, но после, както споделят колегите, колкото по приближаваме сезона, толкова повече се свива маржът към долната граница. Това явно е било заради големите отстъпки при ранните записвания. Кризата и последвалите отрицателни ръстове през последните години накараха туроператорите да вдигнат процента на отстъпките и от нормалните 10% той започна да варира до 15-20-25%. Според мен това е много важна причина, която с приближаването на активния сезон даде своето отражение. Сега сме в неговото начало. За съжаление, върховият сезон у нас се свива през последните години. Ако се представи като крива, тя е по-стръмна и заема по-тесен период.

- Защо става така?

- Много и комплексни са причините за тази тенденция в родния туризъм. За мен свръхпредлагането е основният проблем, който има мултиплициращ ефект върху цялата дейност в туризма. Единият от ефектите е свиването на сезона и активизирането на периодите, в които цените са изключително благоприятни. Те са за масовия потребител, пенсионерите, които активно ползват края на сезона заради драстичните отстъпки, и то при същото качество на продукта. Или атрактивността на туристическия ни продукт е вследствие на широката ножица, която се оформи между падащата цена и запазващото се ниво на качеството. За сравнение, скоро посетих Кавала, Гърция, беше през май, но още хабер си нямаха да започват сезона - хотелите изоставени, плажовете непочистени, бяхме единствените гости. Сигурно не е така надолу по гръцките острови, където са лукс курортите, но тук говорим за масовия морски туризъм. Масовостта се получава от нарастването на дела на по-ниско платежоспособните туристи. За високоплатежоспособния сегмент, който е по-ограничен, има голяма борба на международния туристически пазар. Защото той дава по-висок ефект за по-кратък период.

- Защо масовият турист от Европа предпочете курортите на южните ни съседи, а не нашите?

- Това е само по презумпция. Не мога да се съглася с подобна констатация, след като още нищо нямаме като резултат. Винаги съм казвал, че за туризма, особено през юни, още нищо конкретно не може да се каже като обобщение. При някои ситуации може да има много висок резултат, а при други - сезонна дупка. Не е вярно, че масовият турист не ни предпочита. В условията на криза най-много печелят страни като нашата заради ниските си ценови бази. Такава е констатацията на Световната организация по туризъм на базата на анализите в много страни и на статистическите данни за преразпределение на потоците по време на криза. Нормално е, след като намаляват доходите, а човек не може без почивка, той да си съкрати бюджета и да отиде не в петзвезден, а в тризвезден хотел. В същото време външните обстоятелства, свързани със събитията в Северна Африка, са изключително благоприятни. Руският пазар се съживи. От традиционните западноевропейски пазари като немския не можем да чакаме повече като задел от 2 години насам, тъй като вече е стигнал до точката на насищане. Забележете, в туризма има един своеобразен вискозен (бел. ред. - прилепване) монопол. Става дума за една категория туристи, които се прилепват към продукта и така остават. Питам немски туристи, които идват от години наред, защо го правят? Отговарят - ами тук вече се чувстваме като у дома. Едновременно с това нараства делът на другите сегменти. Все още говорим само за морския туризъм, но ето, че в световен мащаб, се вдига делът на другите сегменти: културния, спа туризма, където още трудно се ориентираме, макар че имаме толкова много минерални извори. Така че преструктурирането на световния туризъм не може да не се отрази и на нашия.

- Защо се свива пиковият период?

- За всеки пазарен сегмент кривата на сезонните колебания е различна. Доминантата на морския туризъм определя и доминантата на кривата при нас. Обикновено първите лястовици на сезона са първите чартъри през април, а масовите чартъри тръгват с идването на немските туристи през първата и втората седмица на май. Но само те не стигат, за да се пълнят хотелите. Ето, румънските туристи промениха сезонността по нашия бряг - пикови периоди имаме по Гергьовден, Великден. И това също променя кривата на сезонните колебания. Тоест отчита се лъкатушене, докато по-рано имаше ясно изразена крива. Основните причини са свързани с изключително голямата конкурентна борба на световния пазар, в която, за съжаление, не се включваме адекватно. Какво правим през последните години? Има кризи, нарастване на комшийските туристи, а държавната ни политика не е направила за рекламата нищо по-различно от това, което е било преди 10 г. Даже в някои отношения има отстъпления. След 1 януари 2007 г. още не можем да се окопитим и да провеждаме адекватна стимулираща визова политика. Чак сега разбрахме, че руският пазар е важен и съобщихме, че във връзка с това се увеличават консулските служби. А защо не го направихме предните години?! Добре, член сме на ЕС, готвим се за Шенген, но защо Полша, Гърция, Кипър си правят политика с визите, която е различна от нашата? Ставаме като в приказката - прекаленият светец и Богу не е драг.

- Говорим за държавата, която трябва да създава условията , а самият бизнес действа ли адекватно на ситуацията?

- Това, което става в Слънчев бряг, не може да се приема еднозначно. Вярно, че е заприличал на битак, че така не трябва да продължава, но ето, пак става въпрос за държавата - не може инфраструктурата да бъде стопанисвана от частни дружества, както е и на Златни пясъци. Презастрояването пак е държавна политика. Всеки частен инвеститор казва - аз да си вдигна хотела, пък след мен вече не е хубаво да се строи. И всеки следващ казва същото. Инвеститорът следва частния си интерес, но гледайки само него, той на практика работи срещу себе си, защото всяко следващо легло отива на пазара с по-ниска конкурентна способност. Пак държавата трябва да регулира този процес. Неведнъж съм казвал - туризмът е зависима индустрия. Зависи от инфраструктура, транспорт, селско стопанство и какво ли не още. Ако искаш да правиш конкурентоспособен туризъм, трябва всичко да бъде в ред. Абсурдно е да внасяме хранителни продукти отвън, за да си храним туристите. Губи се общият ефект от това, че правим международен туризъм. Защото казваме, че един тон домати е по-добре да го продадем под формата на шопска салата и да реализираме неколкократно по-висока цена, отколкото да го изнесем за жълти стотинки. На частния бизнес най-големият грях, според мен, е, че инвестира много милиони (може би станаха и милиарди) в базата, която вече е излишна в голямата си част, но не и в надстройката. Сега всички се ослушват и се чудят защо няма кадри, след като произвеждаме толкова много. Ясно е къде са заминали, след като отчитаме най-ниската средна работна заплата в сферата на хотелиерството. Отиват в други страни, за да мият чинии и да вземат 3 пъти повече. Проблемът е икономически и тук пак държавата трябва да се намеси. Преди имаше планиране на ресурсите, а сега нищо не се прави. Има и друго - нашите хотелиери още не са се научили как да си формират цените. А това е много важно. Какви промоции трябва да правят, кога, как, къде? Да не говорим, че много малко средства отделят за реклама, затварят се в себе си, не се впускат в общи инициативи. Същото важи за браншовите организации - все още малко се работи заедно. Разединен е секторът, не можем да излезем с единна позиция пред държавата и тя с право казва - разберете се. Всичко това в крайна сметка рефлектира върху отговора на въпроса защо е така?

- Как бихте очертали сезона като експерт?

- Въпреки че е опасно да се правят твърди прогнози, продължавам да държа на това, което вече съм казал - за тази година очаквам по количествения показател (за качествените не смея да правя категорични прогнози), като брой посещения, нощувки и постъпления, цифрите да бъдат по-високи от миналогодишните. Ако през 2010 г. говорих за 5% ръст, сега вече отиваме на 10%, въпреки че има по-оптимистични прогнози и за двуцифрен ръст. Мисля, че реално ще има 8-10% увеличение на посещенията и 3-5% - на приходите. Качественият показател няма да отчете висок ръст.

- Основно на руските туристи ли ще разчитаме?

- Те са един от растящите пазари, но покрай тях има и доста други, които, макар и с по-малки обеми, отчитат по-високи ръстове. Става дума за Украйна, Беларус, голям е потенциала на Македония, Сърбия и Черна гора, за които паднаха визите от миналата година. Други растящи пазари, като румънският например, вече се понасити, но въпреки това като брой посещения е на върха. В крайна сметка мисля, че теглейки чертата за 2011 г., нашият туризъм ще бъде средно с няколко процентни пункта по-добре от миналата година.

Източник: в. "Черно море"