 © Народно дело |  |
Нали сме евро вече, искам и аз да живея като нормалните хора. Жената парички да си взима, в къщичка да живеем и децата на училище да ходят. Това си желае 34-годишният Тодор Маринов от Гъбената махала във "Владиславово". За 34 години човекът е успял да излежи няколко присъди във варненския затвор и да създаде 12 деца. Жена му - Ганка, я намирам седнала в центъра на тротоара на ъгъла на ул. "Кавала" и "Околчица". Край нея стои 4-годишният й син, а в количката зад гърба й - най-малкият член на семейството - кърмаче, родено съвсем наскоро. Другото близначе на малкото е настанено в детския дом във "Виница", тъй като е болно. 4-годишното ме поглежда с любопитство, но не ми говори. То не разбира български, но пък знае значението на банкнотите, защото с гордост ми показва 2 лева - чисти и нови. Какво обаче ще си купи с тях, не може да ми отговори. Тъй като му става скучно, става и отива до близкия казан. Покатерва се отгоре и се спуска с главата надолу да види какво има вътре. Майка му вдига поглед и го скастря.След минута към нас се присъединява на клечанката и Тодор - запъхтян, ядосан и разочарован. Таман излязъл от офиса на социалната служба, където му казали, че ако ще жалба до социалното министерство да пише, повече от стореното и отпуснатото като помощ не могат да дадат.
"С нищо не ми помагат, само децата ми взимат", гневи се Ганка. Четири от децата й са в социални домове. Последното - Рачко на 1,2 г., било прибрано от "Закрила на детето" в началото на седмицата.
"Бях го оставил на баща ми, той да го гледа, ама дошла полиция и от ръката му взели детето. Не спира да плаче. Каза, че ще се самоубие, ако не върнат Рачко. Голяма мъка", коментира Тодор. Бебето обаче с основание е поставено под полицейска закрила, тъй като въпросният дядо е бездомник и в продължение на дни държал детето в щайга, докато ходи по казаните да събира хартии за вторичните. Хората от района разказват, че по принцип клошарското семейство не създава проблеми, дори повечето хора, които имат отпадъчна хартия и кашони, ги оставят встрани от казаните, защото знаят, че семейство с 12 деца ги събира за пари срещу храна.
"Те хората повече ни помагат от социалните", коментира Ганка. Взима 135 лева. Това са 100 лева месечна помощ заради близнаците, които е родила наскоро, и 35 лв. детска добавка.
Ганка е на 30 г. Никога не е ходила на училище. Дори не владее както трябва български език. Пристанала на Тодор още когато била на 12 г. Тогава живяла с родителите си в Каменар. "Как стана? - ами комшии бяхме", казва Ганка. "Тя ме хареса. Аз не исках да живея с нея, ама видях, че е тормозена от майка си и я взех при мен. И колко, вече 18 години сме заедно, без да се делим. Влизал съм в пандиза и тя винаги ме е чакала. Никога не сме имали проблем, тя ме обича, само дето ме ревнува, ама човешко е", смее се Тодор. Той за разлика от нея има самочувствие. На нея й е неудобно да я питат, понякога не разбира въпросите, друг път не може да отговори на български. За едно обаче е категорична - повече деца не ще. Още повече че последното раждане на близнаците било трудно. Едното успяла да го роди, но другото не, затова докторите й направили операция (секцио).
Платил 700 лева за контрабандна къщурка
"Како, помогни нещо къща-мъща да дават от "Жилфонд", че хората с едно дете не се оправят, а аз с 12", нарежда по телефона Тодор. За да разбере "Европата, социалното и журналистите" колко е труден животът на Тодор и Ганка, двойката кани екипа ни на гости. Оказва се, че макар допреди няколко месеца семейството с цялата челяд да се е скитало по улиците и да е преспивало у роднините, вече има покрив. "Преди 6 месеца майка ми ми даде едни пари да си купя къща. Ама тя е контрабандна, незаконна, разбираш ли? 700 лева платих за нея. Няма баня. Няма ток, вързахме се за съседите и даваме по 40 лв.", обяснява разпалено Тодор. Настоява да видим къде живее, защото било чисто и в този смисъл социалните работници нямали основание да им взимат децата.
Пътят към "дома" на семейството е брутален. От обръщача на "Владиславово" Тодор ни превежда по черен път зад легендарния блок 32, превърнат в сметище. Стъпваш в конски говна, строителни отпадъци, разложен боклук, тук-там е пльоснат използван презерватив.
"Абе, имаме казани, ама са по-надолу", обяснява моят гид по пътя за Гъбената махала. Най-после стигаме до нещо като огромен двор, опасан с бараки. Посреща ни люта ретро чалга и неодобрителните погледи на битниците в махалата. "Ето, тук живеем - стая и салонче", показва Тодор. Наистина, хората почистили миниатюрното помещение, но пък те блъсва мирис на урина, а от дъха на Тодор е ясно, че или е препил предната вечер, или е закусил, но не с кифла. В преддверието на единствената стая седи Ганка, гушнала наскоро роденото си бебе и още две деца - 4-годишния й син и 6-годишната Наталия, която тази година била записана първи клас, ама я спрели. Останалите деца ги няма. По думите на родителите някои от тях са при роднини, а други три са в социални домове и приемно семейство. Истината обаче е, че четири от тях са прибрани от "Закрила на детето" поради лошите условия, в които живеят. "Всичко възможно сме направили да им помогнем, накарайте ги да ви кажат имената на всичките си деца", допълват специалистите. Аз обаче не ги питам за имената на всички, защото не искам да се сблъскам с евентуалното затруднение, което ще изпитат, и последващия конфуз.
"Работният ден" започва рано
Рано, рано, колко да е рано? "Десет часа трябва да съм на центъра, работя докъм 5,30 (следобед), а понякога и в 7 часа тръгвам", обяснява Тодор. Поканил ме е у тях да видя колко е чисто още сутринта, защото той в 9,30 си хваща рейса и право на синия пазар. Цял ден събира хартии от кофите. "С 30 лева ги храня. Грижа се за тях и не ги оставям гладни, нали съм им баща. Купувам кило месо, безалкохолно, салатка-малатка", вещо обяснява човекът. Когато питам жена му Ганка радва ли се, когато научи за поредната бременност, тя не ми отговаря пряко, а казва нещо на цигански, а той превежда.
"Не, не иска повече", но в очите му се чете разочарование. После допълва, че и на него не му трябват повече гладни гърла, но пък не му било трудно да се грижи за многобройната си челяд. "Искам да имам деца, да имам семейство, да имам бъдеще. Ние не ги правим децата за пари, те и не отпускат кой знае колко пари. Взимаме 135 лева заради последното бебе. Не ги правим за помощи. Не сме живели на гърба на държавата никога. Ей така сме се мъчили, ние сме изтормозени хора, и то си личи вече", коментира той.
Твърди, че като баща успява да осигури прехраната, но все пак признава, че е спрял децата от училище, защото не успява да им осигури всеки ден 12 лева за разходи в школото, отделно да дава за дрехи и обувки. "Те искат да ядат", потвърждава жена му. А как се справя Ганка, докато той излежава поредната си присъда в затвора за кокошкарските си кражби или хулигански прояви, въобще не става дума. Само маркира, че баща му, както може, помага. Срещу това понякога старецът спи при тях в Гъбената махала. В повечето случаи обаче нощува, където намери.
"Няма работа. Казвам на тез диспечерки, дето отговарят за децата от жълтата къща, те да ми намерят работа. Сега ми казва един да бъда пазач при някакъв турчин на една борса - два дена, 60 лева. Глупости са това. То за два дена не става! А имам образование - завършил съм интернет. От съда ме изпратиха да се ограмотявам, нали? Ама гледат ми татуировките и ми викат, че няма работа. В магазините отивам, там отивам, ама не дават. Аз им казвам, че ако нещо стане, нали полицията ще дойде да ме прибере, те ме знаят, какво, ще крада ли, ще убивам ли? Няма работа", завършва Тодор. Най-голямата му болка обаче е, че никой не му дава дом, където да прибере всичките 12 деца, които е направил, сред които и три двойки близнаци. "Значи може апартамент за алкохолик, дето спи на пейката, а за нас с 12 деца не може", ядосва се мъжът.
Най-големите деца на Тодор и Ганка са на 16, 15 и 13 години. Никое от тях не е женено и няма деца. "Аааа, малки са още", обобщава Ганка, този път с твърдост в гласа. Дали обаче потомството ще се вслуша в майчиния съвет и ще се поучи ли от брутално мизерния живот на родителите си, които всяка година създават ново дете, само времето ще покаже.
Източник: в. Народно дело |
