 © Народно дело |  |
Булевардът започва от центъра на града при бул. "Мария-Луиза" и завършва при аерогара Варна. В турско време се нарича "Таш йолу" (каменна улица). Тогава е започвала от турските гробища (днешната градска градина) и е завършвала при крепостната врата "Татар капасу", която е била около кръстовището с днешната улица "Оборище". Застроена е само около днешните улици "Г. Бенковски" и "Дрин", където е била Татарската махала.
През 1889 г. е част от улица "Голяма Преславска". От 1897 г. започва от ул. "Пиротска" ("Мария-Луиза") и завършва до ул. "Оборище". От "Оборище" до ул. "Отец Паисий" се нарича "Х линия". След "Отец Паисий" продължава под името Добричкото шосе. През 1914 г. "Х линия" и Добричкото шосе се обединяват под името "Владислав Варненчик". През 1935 г. след откриването на парк-паметника "Вл. Варненчик" улицата достига до разклона за парка. През 1946 г. е прекръстена на "Ал. Стамболийски", през 1953 г. на "Йосиф Сталин", през 1956 г. на "Карл Маркс". От 1992 г. връща името си "Владислав Варненчик".Макар и централна, улицата се развива бавно. Първите къщи, застроени по нея, са на татарите от Татарската махала. Татарите идват във Варна през 1861 г., когато Русия разбива Кримския каганат и завзема Кримския полуостров. Тогава голям брой татари се заселват във Варненския край. Около 950 заживяват във Варна. Турската управа им разрешава да построят къщите си около крепостната врата с цел да я охраняват. Оттук идва името на една от най-големите крепостни врати - Татарската врата. По-голяма част от татарите напускат града след Освобождението. Булевардът започва масово да се застроява от 1903 г., когато е утвърден Генералният план на града за новите ІV и V участъци (квартали). Той разполовява V участък и за късо време от двете му страни се построяват голям брой ниски частни домове с търговски партерни етажи, където са открити малки дюкянчета, работилници, кръчми, кафенета, ханове. Булевардът се оформя в края на ХХ години на миналия век. Интересен е фактът, че лявата му част е застроена с по-висока етажност, като сградите са запазени до днес. Променя се основно през 1968-1969 г. Северната му част от бул. "Съборни" до площад "Маслобойните" (днес Експресбанк) се обновява с нови жилищни сгради с модерни магазини и заведения за услуги, известна като Търговски комплекс. Сградите са проектирани от архитектите Ст. Колчев, Симеон Димитров, Павел Павлов, Емил Радулов. През 1969 г. булевардът е разширен и са изградени подлези (инж. Б. Блъсков), направено е благоустрояване и озеленяване (арх. Ю. Ангелова). Получен е синтез между архитектура и комуникации.
Първата сграда била училище
Първата сграда, вдигната след Освобождението, е началното училище "Свети Методий", построено през 1879 г. До 1990 г. съществува като начално училище "Гео Милев" и е съборено за разширение на пощата. През 1888 г. до него е построено девическото начално училище "Св. Наум". То се намирало точно на ъгъла на Централната поща, образуван от бул. "Съборни" и бул. "Вл. Варненчик". Съборено е заради построяване на пощата през 1929 г.
Източник: в. Народно дело |
