Безработицата праща все повече варненци по казаните | ||||||
| ||||||
"Доскоро бях в строителния бизнес. Работих в склад за инертни материали. Фирмата фалира и ни изгониха на улицата. Много зле стана, хляб няма", обяснява Асен Асенов. Жена му работела като чистачка, но и тя вече е без препитание. Двамата обикалят варненските казани, откъдето вадят вторични суровини. След себе си влачат и количка, която е нещо като товарен микробус. Двигател на самоделното возило е Асен. "На ден с жената правим по 10 - 15 лева, колкото за хляба. Каквото съберем, продаваме на пункта. Изхвърлена храна не пипаме", обяснява Асен. И двамата са добре облечени - зимни работнически якета и светлоотразителни жилетки. Конкуренцията за казаните става все по-голяма. "Броят на клошарите се увеличава. Не се къпят, правят мизерия, ядат от изхвърлената храна, вземат ни вторичните суровини", оплакват се Асенови. Те не се смятат за клошари, по-скоро гледат на своята дейност като бизнес, като на търговия. И двамата се надяват "строителството да живне", за да се върнат отново към нормалните си професии. Източник: в. Народно дело |