 © Internet |  |
Българите не се страхуват от края на света. По-големи притеснения им създават финансовите неволи. Това мнение изказват доц. Валери Личев, антрополог от БАН, и социалният психолог Пламен Димитров. Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, смятат експертите."Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света - днес или утре", смята доц. Валери Личев. Ученият е на мнение, че мечтата на българина е финансовият апокалипсис, който ще сложи край на безработицата и трудностите.
Масова паника и тревожност сред българите няма заради предсказанията, че на 21 декември свършва светът. Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества, не говори за нарастване на рационалността му, твърди още Личев.
21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора". Редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, прогнозира антропологът.
Психологът Пламен Димитров също смята, че българите се страхуват повече от икономическата ситуация, в която живеят, отколкото от края на света. Хората намират отдушник в предсказанията за Апокалипсиса, защото е израз на неудовлетвореност от живота. Димитров пояснява, че с конкретните страхове и тревоги успяваме да заглушим големите въпроси на съществуването, с които всички живеем - има ли смисъл от това, което правим, измамени ли сме от живота, защото желанията ни не са се осъществили. Това не се отнася само за българите, а е характерно за всички хора по света.
На гръцки "апокалипсис" означава "откровение", а не край на света, припомня доц. Личев. Тълкуването на Апокалипсиса е част от православното богословие. Той припомня, че във виденията на Йоан не се съдържат само песимистични нотки, но и блага вест за снемането на всички проклятия, за новото небе и новата земя, където няма да има нито смърт, нито плач, нито болести. |
