 © Impact Press Group |  |
Около 360 милиона лева се въртят годишно в индустрията за частни уроци у нас. Половината от учениците в България посещават или са ходили при платен преподавател след часовете. Това сочат данни от Доклада на младежта за 2012 година, който бе приет от образователната комисия в парламента. Това на практика означава, че от допълнително обучение имат нужда над 375 000 ученици. Така при цена от 20 лева за урок и посещение по 8 пъти месечно в продължение на половин година се получава внушителната цифра от 360 млн. лева, показа проверка."По всяка вероятност родителите на настоящите ученици не преценяват образованието като достатъчно добро за успешното развитие на децата им. Посещаването на частни уроци е интензивно преди кандидатстване в университет. Това обяснява и високия дял студенти - 62%, посещавали частни уроци", пише в доклада.
Всеки десети ученик е повтарял годината или е бил на поправителен изпит, сочат още данни от документа. Свободните часове в училище пък са част от ежедневието на 20% от учащите у нас.
Отпадащите ученици продължават да са голям проблем на образователната ни система. Според доклада най-честите причини за това са бедността и нежеланието на подрастващите да посещават класната стая. Тревожна тенденция е, че институциите не търсят децата, които излизат трайно от училище.
Почти половината от учениците у нас владеят добре един чужд език, пише още в доклада. 12 000 младежи пък са напуснали страната
през последната година, като са сменили адресната си регистрация. 74% от гимназистите ни пък имат положителна нагласа към идеята да работят в чужбина.
Половината от работещите младежи у нас пък не са доволни от заплатата си и са на мнение, че трудът им е подценен.
Друга тревожна констатация е, че една трета от работещите младежи не се осигуряват на заплатата, която реално получават
Болшинството от гимназистите и студентите у нас биха искали да имат собствен бизнес, но малцина успяват да го развият, най-вече поради липса на средства за първоначална инвестиция.
Според други данни половината от безработните младоци у нас търсят работа чрез приятели.
Другата половина пък използват предимно интернет или пък ходят на място по офисите с надеждата да ги наемат.
Младежката безработица продължава да е голям проблем у нас, сочи статистиката. Делът на работещите лица между 15 и 24 г. у нас е 21% спрямо средно 33,5% в ЕС. Най-висока е заетостта у нас при младите висшисти - 69,1%.
При младежите със средно образование е 55,7%, а при тези с основно - 19,3 на сто. Най-голяма част от заетите младежи у нас работят в сферата на услугите. Почти половината от заетите млади хора у нас пък са на длъжност, която не отговаря на завършеното от тях образование.
"Това е косвен индикатор, че младите хора не са имали ясна ориентация с какво биха искали да се занимават или все още не са успели да намерят работа по специалността си", пише в доклада.
Източник: в. "Монитор" |
