 © Impact Press Group |  |
Липсата на практически умения е най-големият проблем на завършващите висше образование у нас. Бизнесът гледа на дипломите с все по-голямо недоверие. Университетите пък изразходват неефективно огромни средства за образование, показва изследване на БСК.Все повече работодатели поставят уменията на служителите си на преден план пред притежаването на диплома. Това показват наблюдения на Българска стопанска камара от последните две-три години. "Причината не е неглижиране на висшето образование, а огромната ножица между това, което се учи в университетите, и изискванията на работното място", обясни Томчо Томов, експерт по човешки ресурси в БСК. "Младите хора трябва да знаят, че бизнесът вече купува знания, а не дипломи", посочи той.
Дори и след тестове работодателите често правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри. Това показва проучване на Българска стопанска камара сред над 400 предприятия. Почти 40% от заетите в тях инженери, финансисти и ИТ специалисти са признали, че квалификацията им не отговаря на изискването на работните им места. За 25% от тях тя е по-висока от необходимото, а за 15% - по-ниска.
"Това показва колко неефективно държавата разходва парите за висше образование", коментира Томчо Томов. За последните три години държавната субсидията за вузовете е надхвърлила 1,3 млрд. лв. БСК припомня и одит на Сметната палата, според който само 25% от завършилите университет започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция по специалността, е още по-малък. В същото време шестима от десет завършили висше и започнали работа по специалността признават, че придобитите знания в университета са само теоретични и почти не се покриват с това, което изисква практиката. Най-неудоволетворени от ученето си се оказват инженерите в производството. Там ножицата между лекциите и практиката е най-голяма. Младите хора, които напускат университет и започват работа, посочват най-често разочарование от материалната база и методите на преподаване. Те са недоволни, че рядко имат възможност да работят по проекти и научни изследвания, а учебните им програми са били остарели и компетентността на преподавателите често не на ниво. Само 15% от анкетираните от БСК инженери, финансисти и ИТ специалисти са посочили, че са доволни от придобитите знания и умения.
Източник: в. Стандарт |
