От социалното министерство прогнозират, че тенденцията на застаряване на българската нация ще продължи и пред 2060 г. тя ще бъде 47,6 г., като се очаква тя да се увеличава с около 2-3 месеца на година. 

Двойно повече се очаква да се повишава и продължителността на живота, като в момента българите живеят средно по 74,5 г., докато в Западна Европа - 80,3 г. Това означава, че нашенците живеят средно с 5,8 г. по-малко.

Според класация на "Евростат" Сливен и Бургас са градовете с най-младо население у нас. В Сливен 17,6% от населението е под 15 г. 

Голяма част населението в града е от ромски произход, а според статистиката семействата от малцинствената група имат средно по 3 деца, докато тези от български - средно по 1,5 деца. 

В Бургас населението под 15-годишна възраст е 15 на сто. Според Националния статистически институт (НСИ) в края на миналата година съотношението деца - възрастни над 65 г. е едно към едно. 

На другия полюс са Габрово и Видин, където хората над 65 г. са съответно три и два пъти повече от тези под 15 г. Според "Евростат" именно в тези два града живеят най-много възрастни хора. Данните отчитат, че всеки пети габровец и видинчанин е в пенсионна възраст.

Според НСИ в 15 области в страната 20% от жителите са хората над 65 г. Европейската статистика показва, че най-много пенсионери са 3 региона в Испания, по един от Германия, Италия, Португалия и Гърция.

Франция печели класацията за градове с най-младо население с цели 3 региона с население под 15 г. По един региона имат Ирландия, Испания и Великобритания.

Заради ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията нацията ни се топи с около 40 000 души годишно. Прогнозите на НСИ са, че до края на следващата година населението ще се стопи с още над 77 600 души, което означава, че в края на 2015 г. в България ще живеят до 7 168 009 души. До 2020 г. ще се стопим с още близо 280 000, а населението ще падне под 7 млн. души.