 © "Народно дело" |  |
Съхранението на старите сгради е една от вечните теми за дебат във Варна. Макар че запазването на автентичната архитектура е проблем на много места, той стои с особена острота в морската столица. Най-често дискусиите се фокусират върху старите жилищни и обществени сгради, за които се правят причудливи или направо скандални планове за реконструкция или тотално унищожение. Другата страна на въпроса е, че много от тези сгради се рушат от времето и липсата на адекватна поддръжка, както личи по многобройните предпазни ленти и ограждения, опънати около техните фасади.Освен къщите по центъра има и друг тип застрашени стари сгради, за които обаче далеч по-рядко се говори. Това са руините на някогашни индустриални обекти. Фабрични сгради, халета, от които едно време е излизала готова за пазара продукция - много от тях са в ужасно състояние и са оставени на милостта на времето и на издръжливостта на оригиналната си конструкция. С упадъка на промишлеността във Варна подобни обекти стават все повече и стоят като грозно свидетелство каква е била и каква е в момента икономиката на града.
Някои индустриални обекти са вече разрушени и местата, на които са били - в голяма или по-малка степен - разчистени.
Какво обаче може да се направи за останалите? На практика - почти нищо. Повечето от руините нямат бъдеще, макар че би могло и да е иначе.
Един от примерите за тотална разруха е учебната ТЕЦ, в която някога варненски ученици са се подготвяли да станат професионални енергетици. В развалините все още могат да се намерят тетрадки, помагала, пластмасови каски и схеми на турбини, които висят от стените. На какво обаче се крепят самите стени, е малко неясно, така че влизането в някогашната електроцентрала е доста рисково.
Фабрика "Христо Ботев" - красива, но обречена
Друг нагледен и далеч по-популярен пример за промишлена сграда, от която вече няма да излезе никаква продукция, е някогашната фабрика "Христо Ботев". Високата тухлена постройка прави впечатление на всеки, който влиза или излиза от Варна с кола или влак покрай езерото. За бъдещето й е имало много дебати, като последните се разгоряха около разширението на ул. "Девня". Общото настроение е, че сградата е твърде красива, стара и характерна, за да бъде съборена. Как обаче може да се осмисли съществуването й? Повечето идеи са мястото да бъде използвано като пространство за култура - галерия, музей, ателиета. Не са малко и тези, които виждат в сградата идеален декор за забавления и се надяват поне част от нея да стане клуб или ресторант.
При всички случаи, каквото и да се прави от индустриалните руини, без значение на какво ниво на разпад са, ще е необходима сериозна инвестиция. Как тя ще се възвърне, е много сложен въпрос, затова и инвеститори с размах трудно ще се намерят. Защото културни пространства във Варна и бездруго има много, а нито творците, нито публиката успяват да ги напълнят.
Така бъдещето на такива стари обекти става все по-неясно. Хубаво е, че поне някои от тях са относително добре обезопасени. Има обаче и такива, достъпът до които е почти свободен и има опасност някой любопитен посетител да пострада. А иначе в момента тези и други подобни сгради изглеждат напълно обречени, така че единственото, което ни остава, е да гледаме как свидетелството за икономическото минало на Варна се руши.
Източник: "Народно дело" |
