© | | Консултатнът на съвета по еврофондовете към Съюза на инвеститорите в туризма Владимир Зиновиев определи българската администрация като първопричина за възникналите проблеми с усвояването на парите по предприсъединителните програми. Според него за днешна България най-същественият проблем са не законите и намеренията, а институциите, които трябва да ги реализират. Администрацията определя правилата и следователно трябва да носи отговорност за резултатите. „На днешното управление на България липсва волята за ясни и последователни действия, насочени към коренна промяна във философията и принципите на създаване и контрол върху администрацията. Нехайството към този контрол доведе до блокираните европейски пари и до превръщането на най-бедната държава в ЕС в негов единствен нетен донор", казва той.Консултантът смята, че вместо да управлява и контролира, администрацията само преразпределя парите на европейския данъкоплатец между определени кръгове. Постепенно това се е превърнало в истински дефицит на отговорност към гражданите на България. Недвусмислените сигнали на европейските институции и докладите на разследващите европейски органи предизвикват по-скоро истерия, отколкото мобилизация за работа сред управляващите. „Това е поредното българско правителство, което заявява, че има политическата воля да отдели държавата от организираната престъпност, но е безсилно да го стори, защото разликата между двете вече е трудно откриваема. Като краен резултат обедняваме все повече, наказани заради чужди грешки или не дотам почтени намерения.", казва консултантът.
Според Владимир Зиновиев туристическия бранш е сред най-потърпевшите. Замразените проекти по ИСПА и ФАР блокират строежа на пътища, пречиствателни съоръжения и друга инфраструктура, което бавно, но сигурно започна да обезценява туризма у нас. Какъвто и туристически продукт да предложим на гостите на страната ни, той се превръща в обидно евтин при липсата на канализация, пречиствателни съоръжения, сметища, пътища. А тези дефицити водят тук бедните туристи, които не са в състояние да похарчат нещо повече извън предплатения пакет. Ето така се обезсмислят предприемачеството в бранша и перспективите пред България, като дестинация.
„Замразените средства по предприсъединителните програми у нас не са изолиран случай за Европейския съюз. Но точно защото знаехме за проблемите на другите страни-членки, не биваше да допускаме повторение на случаите с неправомерното усвояване на парите по еврофондовете.", казва още той. Според него администрацията изнася определени факти за злоупотреби, констатира пропуски и нарушения при провеждането на процедурите, но какво се случва след това остава неясно, защото информациите секват или не се огласяват в публичното пространство.
Владимир Зиновиев смята, че като компенсация на критиките и строгите мерки на Европейската комисия, българските институции е трябвало да покажат активност и адекватна реакция, а вместо това поканите по оперативните програми все още се броят на пръсти. „Държавата упорито си спестява нов, прозрачен и европейски закон за обществените поръчки. Критично необходима става спешната и еднозначна реакция на българското правителство, която да покаже, че двадесет и седмата от двадесет и седем в ЕС все пак е в състояние да осигури на гражданите си заслуженото бъдеще на истински европейци.", казва той.
|