Почина един от най-ярките актьори на Варненския драматичен театър | ||||||
| ||||||
Изграл е над 120 роли, сред които: Цар Петър в "Боян Магьосникът" от Камен Зидаров, Сусо в "Януари" от Йордан Радичков, Следователят в "Прокурорът" от Георги Джагаров, Кулигин в "Три сестри" от А. П. Чехов, Динко във "Вампир" от А. Страшимиров, Аврам Опитомителят в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Отец Лоренцо в "Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир, Хелмер в "Нора" от Хенрик Ибсен, Джордж в "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" на Едуард Олби, Шишман в "Човекоядката" от Иван Радоев, Сорин в "Чайка" от А. П. Чехов, Ган-дза Лин или Газолин в "Зойкина квартира" от Михаил Булгаков и др. През 2000 г., заедно актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други колеги и приятели, Христо Христов създава Фондация "Варненско театрално общество". Поставят се три заглавия: "Чудо" от Иван Радоев се играе 36 пъти в Кукления театър, "Вечеря за глупаци" от Франсис Вебер и "Ключ за седмото небе" достигат 20 представления. През последните години Христо Христов се беше посветил с голяма любов на своите възпитаници от Театрално студио "Шанс", много от тях подготви и изпрати да учат в НАТФИЗ, НБУ и дори в Кеймбридж. "Обичам децата. Моето верую е да се занимавам професионално с тях, не търпя любителство", повтаряше той. Неговата постановка "Щуротии" влезе в репертоара на театъра, "Суматоха" привлече публика в Концертното студио на Радио Варна. С Театрално студио "Шанс" Христо Христов постави и пиесата на своята възпитаничка Биляна Тодорова "Писма на пясъка", последва "Гущерчето или шпионажът през каменния век" от Александър Володин, а преди това в "Албена прокълнатата" по Йордан Йовков Христо Христов вложи голямото си сърце на добруджанец: " За мен "Албена" е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката "Албена Прокълнатата". Еманация както на красотата, така и на греха, Албена не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него." По повод премиерата Христо Христов сподели още: " Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея..." Христо Христов умееше да прониква до най-големите дълбини на човешката душа, умееше да съди, но и да прощава на своите герои, затова те бяха вълнуващи и истински. Незабравими остават разтърсващите му моноспектакли "Греховната любов на Зографа Захарий" и "Великденско вино", както и последната му роля - Растаковски в "Ревизор" от Гогол. Христо Христов - един изключително талантлив актьор, един докрай последователен и безкомпромисен в изкуството си творец! Аплодисменти! И поклон! |