| Световната финансова криза удари и културата във Варна. До това заключение стигнаха участниците в кръглата маса по въпросите на културата, организирана от НДСВ в морския град. Председателят на Комисията по култура в парламента Нина Чилова, зам.-председателят на Народното събрание Камелия Касабова, Антоанета Бонева от Министерство на културата и министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев бяха във Варна, за да представят проектозакон за културното наследство. След като изслушаха резюмето на царистите, варненските културтрегери повдигнаха няколко основни проблема, които не са били застъпени в проектозакона. Един от тях е за липсата на обща политика в областта на театъра, културата, киното и музиката. Шефовете на културни институти в града коментираха, че след настъпването на световната финансова криза във Варна се наблюдава голям отлив от изкуството. "Не че преди хората се тълпяха да ходят на опера или на театър, но сега положението е направо трагично", коментира управителят на Фестивалния и конгресен център във Варна Илко Раев. Той поиска от народните представители да осигурят допълващо финансиране към културните институции с цел да станат по-достъпни най-вече за децата. "Сега децата не знаят кои са Хамлет, Бах и Чайковски. Това е в големите градове, а в малките въобще не може да става дума за изкуство", коментира Раев.
Варненските културтрегери поискаха от народните представители да заложат изискване за развитие на творческото мислене на младите хора към акредитациите на университетите. В момента в нито един ВУЗ в града няма художествено-творческа формация. Не само във варненските, но и в повечето университети в страната тази дейност не се развива, коментираха хората на изкуството. Затова поискаха да се въведе в стандарта за акредитация изискване университетите да влагат пари за развитие на култура и на художествената дейност.
Друг основен проблем на жълтия проектозакон е липсата на уредба за опазване на подводното културно наследство на България. Според председателя на Националната асоциация за подводни изследвания Илко Раев в закона не е предвидена общата организация за реда, по който това да става. "Няма режим по този въпрос, както и последващ контрол", смята Раев. Според него, липсата на законова уредба в тази насока през последните години е довела до разграбване на националното подводно културно наследство. В момента всяко слизане под вода е последвано от кражба. В нашата акватория има малка видимост и изключително много находки. Затова иманярството е изключително разпространено, коментира той. За да се ограничи разграбването на българското културно наследство, трябва задължително да се направи картиране на обектите под вода, препоръчва той.
Източник: в. "Позвънете новини" |
