Емилия Милкова: Ще извървим докрай пътя, за да има модерна библиотека в морската столица | ||||||
| ||||||
- Г-жо Милкова, какви перспективи открива бюджет 2018 в областта на културата? - Осигуреното държавно финансиране е с 30 млн. лв. повече. С ръст от 11,38% или 18 млн. лв. на практика Министерството на културата се нарежда на трето място по увеличение на средствата във ведомствата - след министерствата на образованието и на финансите. Сумата, която държавата отпуска на общините за културни дейности също се увеличава с 12 млн. лв. - от 97,2 до 109,3 млн. лв. За опазване на културното наследство са предвидени с милион повече. Това ще позволи завършването на вече започнати реставрационни проекти и ще даде възможност да се отделят средства за аварийна консервация на културни ценности като Солниците в Провадия например, които са обект от национално значение. Праисторическият солодобивен център е бил "монетният двор" на Европа, а откритите находки доказват, че най-древната цивилизация се е зародила именно по нашите земи, и имат потенциал да привличат туристи от цял свят. Освен това, на конкурсен принцип чрез национален фонд "Култура" предстои да бъдат финансирани проекти на обща стойност 500 млн. лв. Тези програми разширяват възможностите за обмен и разпространение на българска култура и изкуство в страната и чужбина, насърчават иновативни практики и подпомагат професионалната реализация на младите творци. -А какво се предвижда за библиотечните дейности - сфера, с която като дългогодишен директор на регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна сте професионално и емоционално обвързана? -Стъпка по стъпка ангажиментите, заявени по време на предизборната кампания, вече се изпълняват. В новия държавен бюджет средствата за читалищните и регионалните библиотеки са увеличени с 14,5%. Това ще позволи от следващата година да се повишат заплатите на служителите и да се инвестира в обогатяването на библиотечните фондове, в реализирането на креативни идеи. От заложените допълнително 10 млн. лв. за обществените библиотеки 8 млн. лв. са насочени към читалищните, а останалите 2 млн. лв. - към регионалните библиотеки. За 2018 г. са предвидени и 1 млн. лв. за обновяване на библиотечните фондове. Тези средства ще се разпределят на конкурсен принцип и въпреки че няма да създадат финансов рай, ще осигурят на колегите повече възможности извън бюджетните рамки на отделните библиотеки. И най-важното - ще има повече нови книги за читателите, които вече не са така всеядни, а правят добре информиран избор въз основа не темите, които ги интересуват. Безспорно акцент ще бъде подкрепата за съвременните български автори. Радостно е, че през последните години има чудесни произведения на литературния ни пазар. Книгите от български автори са сред най-търсените в библиотеките. Важно е да отговорим подобаващо на този читателски интерес, а това има и възпитателен ефект. -Успяхте ли вече да влезете в ролята на медиатор във взаимоотношенията между библиотечната общност и законодателната власт? -Старая се. Проведените вече по моя инициатива срещи на директорите на регионалните библиотеки в парламента се оказаха полезни и за двете страни. Хубаво е, че именно на символичната дата 8 декември в Народното събрание се състояха дискусии, посветени на библиотечното дело, на образованието, на знанието. Искам да дадем повече гласност на добрите практики, защото нерядко чуждестранният опит, който се изтъква като пример, всъщност се прилага и у нас, макар и понякога в различни мащаби. Смятам, че е време библиотеките да заявят по-смело своето присъствие, да говорим по-уверено за постигнатото и за постижимото в един по-дълъг хоризонт. Точно това се получи на състоялата се среща на депутатите с директорите на регионалните библиотеки от цялата страна, с представители на фондация "Глобални библиотеки" и на Българската библиотечно-информационна асоциация. Благодаря на Вежди Рашидов, председател на комисията по културата и медиите, както и на Менда Стоянова, която оглавява парламентарната комисия по финанси и бюджет, че веднага се отзоваха. Те ръководят двете комисии, които пряко участват в структурирането на бюджета в сферата на културата, затова беше полезно заедно да дискутираме идеите за нови, съвременни библиотеки, съчетаващи традиционната библиотечна дейност и възможностите за различен тип срещи, за различни обществени инициативи. -Набелязахте ли конкретни предложения? -В разговор с Менда Стоянова например се очертаха предложения за програмен бюджет, т.е. за бюджет, базиран на програмите, по които библиотеките да кандидатстват за допълнително финансиране за дейности. Председателят на финансовата комисия в НС повдигна и темата за дигитализацията и проектите, които по инициатива на българския еврокомисар Мария Габриел дават възможност да се кандидатства за безплатна Wi-Fi връзка в библиотеките. Това пък стана повод да обърна внимание, че библиотеките вече имат достатъчен капацитет и опит, за да бъдат припознати и чрез предлаганите онлайн услуги да бъдат включени активно в концепцията за електронното правителство. Колегите от комисията по образование и от комисията по културата и медиите ценят високо професионализма на специалистите, които работят в сферата на обществените библиотеки. Акцент в срещите с тях бяха дейностите, насочени към младите хора. Дискутирахме и ролята на читалището, на читалищната библиотека. Засегната бе и темата, че те не навсякъде изпълняват 100-процентово своята мисия и трябва да се мисли за реформи в посока по-сериозен мониторинг на дейностите, които се развиват. Независимо от проблемите обаче читалищата безспорно са важни културни средища. Неслучайно тяхната роля, доказана във времето, бе оценена и от Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, който ги призна като пример за добра практика. -Обмисляте ли нови срещи между библиотечната общност и депутатите от ресорните комисии? -И от двете страни бе изявено желание за последващи срещи догодина, които да се проведат много преди да започне формирането на бюджета. Вероятно още през март ще подновим разговорите с по-голяма конкретика относно търсенето на допълнителни възможности за финансиране. В този контекст обсъждахме и програми на образователното министерство, тъй като там има опции за инициативи, свързани с младите хора. Очаквам ценни насоки да даде и проучването, което предприеха от Фондация "Глобални библиотеки". Чрез анкетни карти независима социологическа агенция изследва нагласите на читателите и на местните власти към библиотеките, а също и какво самите библиотеки виждат като перспектива за своето развитие. Очаквам резултатите да покажат най-прекия път до потребителите на библиотечните услуги. Смятам, че анализите на данните от това мащабно проучване, които ще бъдат окончателно оповестени през следващата година, ще дадат полезни насоки и за финансовите разчети, и за законодателни промени. Всички сме на мнение, че е важно да има и сериозен контрол на разходваните средства. -А сега какво предстои от гледна точка на законодателната Ви работа? -Очаквам до Нова година на второ четене да бъдат гласувани важни поправки в Закона за обществените библиотеки и в Закона за читалищата. Става въпрос за електронните регистри. Това е стъпка към електронното управление, която дава възможност на всеки, който се интересува от дейността на дадена библиотека или читалище, да намери необходимата информация чрез сайта на Министерството на културата. Регистърът е полезен, тъй като предлага общодостъпна информация, каквато се изисква и във връзка с кандидатстването по различни програми. -Говори се за недостиг на специалисти в много сфери. Има ли такива тенденции в библиотеките? -За съжаление, недостигът е факт, но не толкова защото липсват хора с необходимото образование, а по-скоро защото голяма част от тях се реализират в друго професионално направление. Това са много добри информационни специалисти, които срещу по-високо заплащане заменят библиотеката с друг офис. Затова и завършващите млади хора често поемат по различен път от този, за който са учили. -Обявихте изграждането на новата сграда на варненската библиотека за своя лична кауза. На какъв етап е реализацията на проекта? -Вървим уверено напред. Очакваният до края на годината подробен устройствен план вече е факт. Досега усилията на холандския екип, избран след уникален за страната ни международен конкурс, бяха концентрирани върху комплектоването на необходимата за строителството документация. Само преди дни Експертният съвет по Закона за устройство на територията към община Варна одобри на свое заседание както техническия и работен проект на новата библиотека, така и предложения подробен устройствен план. Работи се и по въпросите, свързани с финансирането на сградата. Подкрепата, която получаваме от община Варна и лично от кмета Иван Портних, ми дава увереност, че ще извървим докрай пътя, по който сме поели, за да има модерна библиотека в морската столица. ВИЗИТКА Народният представител от ГЕРБ Емилия Милкова е доктор по Библиотекознание, библиография и информационни науки. Под нейно ръководство Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна е отличена с много награди и е сред първите в страната, представили каталога си в интернет. Емилия Милкова е член на Постоянната комисия "Обществени библиотеки" към Международната федерация на библиотечните асоциации и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация. Удостоена е с наградата "Носител на просветата 2016" в конкурса на Националното представителство на студентските съвети. В 44-то НС тя е член на Комисията по културата и медиите и на Комисията по политиките за българите в чужбина. |