| Неделя на Месни заговезни е един от четирите подвижни празници, предшестващи Великия пост, в които Църквата постепенно се подготвя за поста. С молитвите през тези недели Църквата приканя верните към покайно настроение, за да посрещнат духовно подготвени великия празник - Възкресение Христово. Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. Получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския пост). Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо.
Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница защото е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.
Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.
На Месни заговезни с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя, наричана още Сирни Заговезни. Тогава се отбелязват седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни и се поставя началото на най-продължителния пост през годината.
По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. |
