Експерт: Прекомерният улов на риба продължава да опустошава Черно море | ||||||
| ||||||
Варненската общественост стана свидетел през миналата година на сагата по ремонта на кораба "Академик“. Той вече е в движение и ние достойно можем да изпълняваме националните задачи по мониторинг и оценка на екологичното състояние на морето“ – допълни директорът. Научно-изследователският кораб "Академик" започва експедиция за мониторинг на екологичното състояние на Черно море след сключен договор с Министерството на околната среда и водите. За първи път ще се правят изследвания и по директивата за морска стратегия – по 11 направления, сред които и проучването за наличие на микрочастици във връзка със замърсяването на Черно море с пластмаса. По думи на проф. Мончева, замърсяването с микропластмаса е един много важен световен проблем. "За съжаление до момента ние не разполагахме със специалисти и конкретни изследвания на пластмасата в Черно море. Хубавата новина е, че пуснахме конкурс за докторантура, яви се кандидат. Той спечели и се надяваме тепърва да изградим ресурс в това направление. Освен природните особености на Черно море, сероводорода, стратификацията и ниската соленост, в европейски мащаб това е морето, което най-много е засегнато от т. нар. инвазивни видове. Визирам рапана и черната мида. Хубава новина е, че в момента двата вида в криеницата на хищник-жертва се намират в баланс. Негативното въздействие върху екосистемата намалява“ – каза още специалистът. "Изследователската дейност на Черно море не започва с нас. В рамките на 45 години ние преживяхме няколко периода на развитие на черноморската екосистема. След пустинния период през 1953 – 1960 г. започва период на интензивна антропогенна вреда в екосистемата на Черно море до към 1090 г., което съвпада с националното усвояване на природните ресурси. Визирам пре-улова на риба, който продължава и в момента. След 1990-та г. в резултат на намаляване на антропогенната преса и намаляване на индустриализацията на селското стопанство, отслабна пресата на човешкото въздействие. Но все още основният фактор, който въздейства е туризма в нашата акватория. Климатичният фактор също влияе върху промените в морето. Драстична промяна в нивото на Черно море не можем да очакваме ние и близките до нас поколения. Но в световен мащаб прогнозите никак не са оптимистични по отношение на хидрологията и динамиката на Черно море, която ще окаже въздействие върху живите организми и ресурсите на нашето море“, отбеляза още проф. Снежана Мончева. |