Специалист: Увеличението на часовете по кормуване не е решение на проблема | ||||||
| ||||||
На второ място при изграждането на добри качества при любителите шофьори той постави индивидуалния подход по време на практическото обучение. Няма значение колко часа ще те обучават, ако обучаващият преподава по един и същ начин на всеки, каза още доц. Салиев. Според него има достатъчно добре подготвени инструктори и повечето са тези, които ТУ обучава, а сякаш повечето от тези, които са подготвяни в годините назад, разчитат преди всичко на рутината. За да имаме добри шофьори и да сме сигурни когато шофираме по пътищата, е необходим индивидуален подход към всеки кандидат за шофьор, твърди доц. Салиев. И, според него съвестните инструктори го правят. По думите му това не се получава с увеличаване на броя на часовете, което най-вероятно ще се утвърди от министъра на образованието. Той уточни, че в момента часовете за подготовка са 31, но по желание на браншовите организации ще бъдат увеличени на 36, но ако качеството на обучението остане на същото ниво - ползата е никаква. Освен това и сега, по желание на курсиста, могат да се увеличат часовете и всеки уважаващ себе си инструктор е давал такива. Цедката трябва да е изпитът, категоричен е специалистът. Хората се обучават по един и същ начин, но всеки възприема наученото различно и когато изпитът е "един" за всички, всички трябва да отговарят на едни и същи изисквания - тогава се получават добри шофьори. Запитан дали липсата на полигони се отразява на качеството на обучението, доц. Салиев каза, че наличието на полигон не оказва кой знае какво влияние. Според него всичко може да се научи в рамките на тези часове по време на кормуването. Въпросът е по какъв начин инструкторът ще го каже и покаже на един кандидат за водач - в коя уличка как да го направи, уточнява доц. Салиев. В учебната документация дори и в момента присъстват всички изисквания от по-старо време и се пита - защо не го правят - кормуване в градска и извънградска среда, дневно и нощно кормуване. Всичко е до начина на възприемане от страна на кандидата за шофьор и за това по какъв начин и как ще шофира след като стане правоспособен. А правоспособен не значи можещ. Когато потеглиш сам по улицата, на първо място трябва да си признаеш, че не всичко умееш, трябва да правиш всичко по-бавно, да избягваш натоварените пътища, посочи той. Проблемът с образованието на кандидатите за шофьори също може да се реши по време на изпита - как са прочетени въпросите, по какъв начин е отговорено на тях, каза доцентът. Затова по негово мнение трябва да се усъвършенства изпитът, защото ако той се запази в този си вид и да се увеличи броя на часовете, пак няма да има резултат и пак неграмотни ще шофират по улиците. При изпита не може и не трябва да има индивидуален подход, водачът трябва да е един на пътя. Трябва да се промени и форматът на изпита - в момента за 20-25 минути искаш да видиш умения в един кандидат за шофьор, с които той ще управлява във времето напред - шофиране в градски условия, преминаване през светофари и нерегулирани кръстовища, да кара в дъжд и слънчево време, допълни той. Въпреки всичко, през последните години се вижда, че "купуването на книжки" започва да се преодолява и човек започва да разчита предимно на уменията, които ще придобие по време на курса, отколкото на това да даде рушвет или по друг начин да си вземе изпита, смята доц. Дурхан Салиев. |