"Метаморфози на страха" от Стоимен Стоилов е изборът на Градската художествена галерия - Варна за днес
Автор: Пламена Николова 12:43 / 02.04.2020Коментари ()3591
©
"Картината на деня" на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна днес представя едно от най-големите имена в съвременното българско пластично изкуство – създателя на Варненската графична школа и на Международното биенале на графиката – Варна, проф. Стоимен Стоилов.

Неговите "Метаморфози на страха" – знакови работи от края на 70-те години, са високо оценени в Париж, защото това са произведения с ярко изразен стил, в които има "завидно майсторство на ръката, съчетано със завладяваща духовност и собствена пластическа изразност". За своето изкуство художникът споделя: "Рисунката е моята религия в изкуството. Ако имам свое име и стил, то е благодарение на нея. Щастието ми се крепи на върха на молива!",съобщи Нина Локмаджиева.

С този цикъл Стоимен Стоилов става първият съвременен български автор, който се нарежда в творческата линия на дълбоките изследвачи на тъмната страна на човека и неговата съдба като Албрехт Дюрер, Франсиско Гойя и Едвард Мунк, в чиито произведения са отразени апокалиптичните сили на злото, експресията на страданието и на кошмарите, родени от собствените ни страхове. Тези негови забележителни графики и днес продължават да стъписват, карат ни да преосмисляме с болезнена искреност нашия сегашен път през изпитанията.

"Метаморфози на страха" представя изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ "Борис Георгиев" – Варна:

"Цикълът графики с название "Метаморфози на страха" на проф. Стоимен Стоилов е създаден през 1978 г. в Париж и още тогава е откупен от Националния Фонд за съвременно изкуство на Франция към музея Лувър. В този момент това е първото представяне на съвремен­на българска графика във френските музеи. Трите графики представляват образно изслед­ване на феномените на подсъзнателното. Композициите са с четлива структура, подчинена на своеобразна, накъсана ритмика, подчертаваща експресията на образите. Кошмарните видения отразяват настъпилия срив в духовния мир на човека. Повишената динамичност и драматичният контраст са достигнали своята кулминация. Всичко е изградено в противо­поставянето между многопластовото пространство, създаващо чувство за порядък, и бо­лезнените жестове на "жертвите" и на техните фантастични зооморфни похитители. Фигу­рите се движат, или по-скоро агонизират, разпадат се и претърпяват различни метаморфо­зи. В истинско стълпотворение и отблъскване на една форма от друга, в преминаване на едно състояние в друго, при което човекът започва да губи действителния си образ. Той е манипулиран от психозата на страха, а от нея до низостта и гибелта му има само една крачка.

За графичната си техника Стоимен Стоилов казва:

"Обичам да дълбая плочата, да усещам съпротивлението на метала, да гравирам върху него рисунките си, както е правено от векове. А на пресата всичко оживява магично. Толкова стара е тази техника, а времето доказва нейната непреходност. Прекланям се пред човешкия гений. Творението е тайнство, в което е посветен само Бог..." 

В света на "Метаморфозите на страха" една светкавица за миг е осветила мрака на съня, изпълнен с кошмарни същества и с измъчени хора. Щрихът и линията са тежки, без характерната пластичност и изящност. Изразните средства са подчинени на чувството за трагичната обреченост на човека, поразен от страха. В "Метаморфози на страха" идеята е присъда над насилието – вербално и физическо, над потенциалната заплаха за унищожение – природна и човешка. Тази идея е отправена във вре­мето, като израз на вечната човешка драма на борбата между доброто и злото, светлината и мрака, там където има агресия и невинни жертви. 

Цикълът "Метаморфози на страха" е важен момент в творчеството на художника, но и нов момент в развитието на универсалния пластичен език, характерен за графиката от тези години. Светът в графиките е наситен с емоцията на страха и с огромното напрежение на противодействащите сили, които противопоставят образите. На движението по вертикала на душевната йерархия противодейства чисто човешкият стремеж на героите — да се измъкнат по хоризонталната плоскост на реалното пространство и на историческото време. Оттук идва и драматичното напрежение и асоциациите с днешните ни дни."

Стоимен Стоилов е роден през 1944 г. във Варна. Завършил е Националната художествена академия в София през 1972 г. със специалност "Приложна графика" в ателието на проф. Александър Поплилов. Основател на Международното биенале на графиката във Варна и на Варненската графична школа.

По-важни самостоятелни изложби:

От 1973 г. представя изкуството си в множество самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Италия, Люксембург Норвегия, Чехия, Словакия, Швеция Швейцария, Франция, Австралия, Канада, САЩ, Русия и Япония.

Участие в по-важни сборни, тематични и конкурсни изложби:

Биенале на графиката - Варна, България

Евро Арт - Женева, Швейцария

Международно триенале на графиката - Шамалие, Франция

Биенале на графиката - Любляна, Словения

Биенале на графиката - Фредрикстад, Норвегия

Биенале на графиката - Краков, Полша

Арт Експо - Ню Йорк, САЩ

Биенале на графиката - Сао Паоло, Бразилия

Биеналета в Бърно - Чехия, и Братислава - Словакия.

Награди, отличия, ордени:  Орден "Стара планина" I степен, България, 2010 г., Титла "Професор", Австрия, 2009 г., Награда "Готфрид фон Хердер" за цялостно творчество на Университета на Виена, Австрия, 1991 г., Награда на Биенале на графиката - Шамалие, Франция, 1991 г., Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк за съвременно изкуство от фондация "Билан", 1984 г., Голямата награда "Илия Петров" за стенопис на СБХ, София, 1983 г.; Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия, 1976 г.

Почетен гражданин на Варна. Работи в област на графиката и илюстрацията, живописта, монументалното изкуство и керамиката. Членува в Съюза на българските художници и Сдружението на художниците - Варна.



https://www.varna24.bg/novini/varna/Metamorfozi-na-straha-ot-Stoimen-Stoilov-e-izborut-na-Gradskata-hudozhestvena-galeriya-Varna-za-dnes-952085
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.