България е на дъното по индивидуално потребление на човек от населението в ЕС | ||||||
| ||||||
Девет държави членки регистрират ФИП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2019 година. Най-високо е в Люксембург -35% над средното за ЕС-27 ниво. Германия e с около 23% над средното за ЕС равнище, следвана от Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Франция, които са постигнали нива между 5 и 20% по-високи от средните за ЕС-27, се посочва в съобщение на НСИ, като данните са изразени в стандарти на покупателната способност и са публикувани от Евростат. ФИП на човек от населението за дванадесет държави членки варира от средното равнище за ЕС-27 до 25% по-ниско. В Италия, Ирландия, Кипър, Испания и Литва равнищата на ФИП на човек от населението са до 10% под средното за ЕС-27, в същото време в Португалия, Чешката република, Словения и Малта са от 10 до 20% по-ниски. В Полша, Румъния и Гърция те са от 20 до 25% по-ниски от средното равнище за ЕС-27. Шест държави членки бележат ФИП на човек от населението около 25% и повече под средното за ЕС-27 равнище. Естония има около 25% по-ниско равнище, докато в Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия е от 25 до 35% по-ниско от средното за ЕС-27. В България ФИП е с 41% по-ниско от неговото средно ниво за държавите от ЕС-27. БВП на човек от населението варира от 53% в България до 261% в Люксембург от средното равнище за ЕС-27. БВП е основният измерител на икономическата активност и също показва значителни разлики между държавите членки, отбелязва НСИ. През 2019 г. БВП на човек от населението, измерен в СПС, е в границите от 53% в България до 261% в Люксембург* спрямо неговата средна величина в ЕС-27. Десет страни отбелязват нива на БВП на човек от населението над средното ниво за ЕС-27 през 2019 година. НСИ дава и някои пояснителни бележки. Първите оценки за 2019 г., представени в прессъобщението, са базирани на данните за БВП и населението за 2019 г. към 2 юни 2020 г. и последните изчислени паритети на покупателната способност (ППС). Ревизирани оценки ще бъдат публикувани през декември 2020 година. Фактическото индивидуално потребление (ФИП) обхваща стоките и услугите, действително потребени от населението, независимо дали са купени и платени от домакинствата, държавата, или от нетърговски институции, обслужващи домакинствата. При международните сравнения на физическия обем на потреблението ФИП е предпочитан показател, тъй като не се влияе от различията в начина, по който в отделните страни са организирани някои важни услуги - образователни и здравни. Стандартът на покупателна способност (СПС) представлява изкуствена валутна единица, която елиминира разликите в равнищата на цените между отделните страни. По този начин един СПС купува същия обем от стоки и услуги във всички страни. Тази валутна единица позволява смислено сравнение на физическите обеми на икономическите индикатори между страните. Агрегатите, изразени в СПС, са изчислени чрез разделяне на агрегатите в текущи цени и национална валута на съответния паритет на покупателната способност. Нивото на несигурност, свързано с базисните цени и данните от националните сметки, както и методите, използвани при съставянето на ППС, подсказват, че различията между страните, имащи много близки индекси, трябва да се интерпретират с известно внимание. *Високият БВП на човек от населението на Люксембург се обяснява частично с големия дял на пограничните работници, включени в общия брой на работната сила на страната. Тези работници допринасят за увеличение на БВП, а същевременно не се смятат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от население |