Това е най-голямото и масово българско въстание. Първоначално въоръжените сблъсъци с редовните турски войски и башибузушките части завършват с победи на четите. Турското командване хвърля срещу бунтовниците 40 000 армия, башибозук, конници и артилерия. Опожарени са много къщи в въстаналите села и градове, разграбени са имотите на бунтовниците. Много са избитите българи, а още повече бежанците, поели към България. Въпреки всичко въоръжената съпротива на българите в Одринския революционен окръг продължава до късната есен на 1903 г.

Чрез сурови мерки турското правителство потопява в кръв въстаналите райони в Македония и Одринско. Близо три месеца трае величавата борба на потиснатото българско население. В шестте революционни окръга са проведени 240 сражения, в тях загиват над 26 000 въстаници, срещу които действат 300 000 турски войници. Изгорени са 200 села с 12 000 къщи. остават без дом и напускат родните си места около 70 000 души. Избити са близо 7500 души, по-голямата част от които са мирни жители - старци, жени и деца. Около 30 000 души емигрират в България.