Библиотеката на ВСУ "Черноризец Храбър" с изложба, посветена на славянската писменост | ||||||
| ||||||
Намерете бивши съученици, състуденти, колеги и стари приятели! Регистрирайте се или влезте в профила си. Едни от най-интересните експонати са фототипните издания на българските възрожденски вестници - "Независимост“ и "Свобода“ от 1873 г., "Цариградски вестник“ от 1862 г., "Ден“ от 1876 г. и др. Те показват как е изглеждал периодичният печат на 11 май преди повече от 150 години. Експозицията включва и различни научни и художествени произведения, посветени на делото на Кирил и Методий и техните ученици. През 2021 г. се отбелязват 1135 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България от Кирило-Методиевите ученици – светите Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те идват в България в края на 9. век, за да продължат делото на славянските първоучители. Носят светлина за народа, произнасят словото Божие на разбираем език, учат на четмо и писмо. Създадени са две просветни културни средища – в Охрид и Преслав. Така се поставя началото на разпространението на славянската писменост в средновековна България, разказва Снежана Маджарова - директор на Университетската библиотека. Не е случайно, че българските университети носят имената на великите ни книжовници и просветители. С гордост, вече 30 години Варненският свободен университет носи името и духа на Черноризец Храбър - ревностен защитник на славянското слово. Сред книгите, включени в експозицията е и сказанието "За буквите“ на Черноризец Храбър - най-стария исторически паметник за началото на славянската писменост. Средновековният духовник и писател остава и най-загадъчният български автор, предал на идните поколения мъдрото завещание – да търсят учението, защото без него няма настояще, няма и бъдеще! На 11 май – денят на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, своят професионален празник отбелязват и библиотекарите - хората, които служат на писменото слово, като го съхраняват и разпространяват с идеята то да пребъде. |